Съединението - стъпка към националния идеал

Съединението на България на всички нейни територии, на които живеят етнически българи е мечта и цел през цялата на епоха на Възраждането. 

Този идеал, който се появява през третата четвърт на XIX в. включва не само създаването на българска държава, но и такава държава, която e модерна, национално обединена и унитарна, без автономни територии, заяви историкът проф. Петко Петков, преподавател във Великотърновския университет. 

Тази идея обаче не е постигната между 1876 и 1878 г. по ред причини. Според окончателния договор, с който завършва поредната източна криза, а именно Берлинския, се създават две български автономии – политически автономното Княжество България и административно автономната провинция Източна Румелия под пряката власт на султана с генерал-губернатор християнин. 

Според проф. Петков между повечето Велики сили тогава, основно Русия, Австро-Унгария и Германия, е имало сключен протокол от 1881 г., че съединението е предстоящо. Въпросът е то да бъде направено така, че да не засегне техните интереси и т.нар. македонски въпрос. 

Каква е била политическата ситуация в Княжеството тогава и дали този акт всъщност дава началото на драмата в Македония? Отговорите на тези въпроси може да чуете в интервюто на Миглена Стефанова с проф. Петко Петков.