22 септември 1908 година остава в нашата историография като едно от събитията, в които българският политически елит показва забележителни умения, като се възползва от благоприятната международна обстановка и успява да извлече максимума за държавата.
Всичко това е следствие от няколко различни условия. На първо място, желанието на Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина, която според Берлинския договор от 1878 г. е окупирана за тридесетгодишен срок.
Това е нарушаване на Берлинския договор и възможност за България да се възползва от положението на международната сцена да обяви и своята Независимост.
Другият фактор са българо-турските отношения, които са свързани с промените във властта в Османската империя, след избухването на т.нар. Младотурска революция. Новата власт вместо да въвежда реформи в управлението, се насочва по линията на национализма.
Междувременно в Цариград става известният „инцидент Гешов”. На 30 август 1908 г. в столицата на османската империя е устроена гала вечер по случай рождения ден на султана, на която са поканени всички дипломатически мисии на различните държави с изключение на българския представител Иван Ст. Гешов.
С това си действие младотурците искат да подчертаят васалното положение на България. В същото време българското правителство на Александър Малинов използва инцидента като повод за обявяването на независимостта.
Според проф. Милко Палангурски, преподавател във Великотърновския университет, 22 септември вече е част от националния ни календар на общество, което припознава делото на предците ни.
Още подробности може да чуете в прикачения файл и интервюто на Миглена Стефанова с проф. Милко Палангурски.
Крадците вече не налитат на черни и цветни метали, загърбиха и техниката в жилищата. Когато взломяват жилища, най-често си тръгват с пари и бижута - златни и сребърни. Това коментира от дългогодишните си наблюдения старши инспектор Десислав Райчинов, началник група "Оперативен анализ" в шуменската полицейска дирекция. Увеличават се и случаите на..
По случай Деня на лозаря и винаря кметът на община Шумен проф. Христо Христов и неговият екип посетиха село Лозево, за да отпразнуват заедно с жителите празника Трифон Зарезан. По традиция беше отслужен водосвет от архиерейския наместник отец Димитър, който се помоли за здраве и плодородие. Кметът проф. Христо Христов подари лозарска..
16 февруари е Международен ден на пощальоните и куриерите. Професията на „вестоносците“ е сред най-древните. Първият известен пощенски документ, открит в Египет, датира от 255 г. пр. Хр. Но дори и преди това пощенски услуги са съществували в почти всички континенти, обслужвали са крале и императори. Днес професията на пощальона изглежда..
Недостатъчното финансиране и липсата на млади специалисти са може би най-големите предизвикателства пред родната археология. Това каза за Радио Шумен археологът от шуменския музей и филиалът на археологическия институт Гергана Илиева по повод днешния празник на археолозите 14 февруари. "Дейността на археолозите не се свежда само до..
Йордан Русев е сомелиер и винен консултант. Казва, че виното за него на първо място е начин на живот. Има над 17 години широкоспектърна кариера в света на виното. Работи на 3 континента – Европа, Северна Америка и Австралия. В богатата палитра на винената му биография влизат редица ресторанти включително с 2 звезди Мишлен, както и в европейски и..
59 паралелки в 8 клас с 1534 места да бъдат разкрити през следващата учебна година (2025/2026) в училищата в Шуменска област. Това предложение на Регионалното управление на образованието бе прието от Постоянната областна комисия по заетостта. Четири от специалностите, обединени в две паралелки, ще бъдат в дуална форма на обучение. Те ще са в..
С повече любопитство, отколкото с надежда за краен ефект, очаквахме днес да разберем дали българинът ще е единен и ще подкрепи бойкота на големите търговски вериги срещу високите цени. Идеята тръгна от Хърватия в края на януари и завладя Балканите. Примера последваха още Гърция, Румъния, Словения, Северна Македония, Черна гора и Босна и..