4
Денят на Освобождението на България от османско иго 3 март е националният празник на България от 1991 г. На този ден е подписан предварителен мирен договор, останал в историята като Санстефански договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877 – 1878 г., който ознаменува символично Освобождението на България. Договорът е подписан на 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г. Празникът има противоречива съдба и не винаги е отбелязван като такъв в периода след създаването на Третата българска държава. Освобождението на България за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 г. Антим I, първият екзарх на Българската екзархия, тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица" в присъствието на депутати и граждани. През 1880 г., 2 години след Освобождението, 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на тогавашния руски император Александър II. Празнува се като Ден на Освобождението на България от османско иго от 1888 г. Празникът не се отбелязва по време на Първата световна война, в която България и Русия са в пряк сблъсък. Стига се до парадокс, при който на 3 март, но през 1918 г., Русия подписва капитулация пред Централните сили, включващи България и Османската империя. След войната БЗНС, комунистите и социалдемократите са против възстановяване на празника, като символ на имперските амбиции на ликвидираната от болшевиките Руска империя. След отстраняването на земеделците от власт с преврата от 1923 г. и потушаването на последвалите комунистически бунтове, празникът е възстановен през 1925 г. от Демократическия сговор. През годините на Втората световна война, когато България е съюзник с Третия райх, воюващ срещу СССР (1941-1944), самата тя не обявява война на Съветския съюз, а датата продължава да се отбелязва, макар и скромно.
След символичната Съветско-българска война през септември 1944 г., съпътствана от комунистически преврат, и последвана от 2-годишна съветска окупация, страната е обявена за Народна Република през 1946 година. Комунистическите власти започват преговори с Югославия за създаване на Балканска федерация с посредничеството на СССР. Празникът е обявен за остатък от великобългарския шовинизъм и руския империализъм и през 1951 г. е отменен. Следва продължителен период през който 3-ти март не се отбелязва като празник. При постепенното реабилитиране на българския национализъм от Тодор Живков, денят започва отново да се отбелязва (но не като официален празник) с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г. по повод 100-годишнината на събитието.В хода на промените от 1989 година, на 27 януари 1990 г. с указ на тогавашния Държавен съвет на Народна република България, 3 март е обявен за национален празник, като това решение е утвърдено от последния тоталитарен парламент на 5 март 1990 г. Опозицията от СДС го приема за да отпадне дотогавашния национален празник свързан с комунистическия преврат от 9 септември 1944 г. Великото народното събрание през 1991 г., променя Кодекса на труда, като денят е потвърден за национален празник на новосъздадената Република България.[1] Идеята е инициирана от новореформираната БСП, която има мнозинство в парламента и държи за запазване на тесните връзки с Русия при разпада на СССР. Какво показва историческия преглед и защо до ден днешен националния ни празник предизвиква дебати в историческите среди и сред обществото.
На днешния ден се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайния воин в София, в памет на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството. Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Царя Освободител – Александър II се провежда тържествена заря-проверка. Традиционни празненства има и на паметника на Шипка. Гражданите в цялата страна поставят венци и цветя на паметниците на загиналите за Освобождението на България. Това са главно войници от армията на Руската империя, в състава на която влизат казаци, руснаци, молдовци, украинци и финландци, както и многобройни доброволци и българските опълченци. Такива са и падналите войници от армията на Княжество Румъния. Малко известен факт е, че в боевете на Шипка от 9-11 август 1877г. участва и един японски самурай, който доживява до Освобождението и след това в мемоарите си разказва за героизма на българското опълчение.
Чуйте интервюто на Радослав Генчев с проф. Петко Петков
Общинските съветници на Търговище заседаваха днес по проблеми, касаещи жителите на общината и на Североизтока. Местните парламентаристи дадоха съгласие да се учреди безвъзмездно право на строеж в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ на терен от 25 декара в района на село Бистра. Така се улеснява процедурата по строителството на магистрала..
Екологичен спектакъл „Тя, гората“ ще представят малките възпитаници на детска градина „Пчелица“ в Шумен. Събитието се осъществява със съдействието на Регионалната дирекция по горите, Природен парк „Шуменско плато“ и Североизточното държавно предприятие. Спектакълът е авторски на детската градина, а поводът да го представят пред публиката, е..
В община Исперих няма да има повишение на такса смет за следващата година. Това заяви кметът Белгин Шукри. Да не се променят данъците за 2026 г. в общините, които членуват в Сдружение „Толерантност“. Това е призивът, който отправят от управителния съвет на сдружението с председател Делян Пеевски, в което членуват около 70 общини. Не..
Във Велики Преслав отвори врати новият клуб на Териториалната организация на слепите. Мястото е обособено специално за хора със зрителни увреждания. Тук те ще могат да се срещат и да се подкрепят в ежедневието. „Това място е повече от помещение – то е общност. Тук хората могат да се чувстват активни, полезни и сигурни“, казва Радка Герова, която..
Хамалогия и забавяне с рестото, скок и закръгляване на цените – това са само част от негативните очаквания на търговците, а и на потребителите, които може да настъпят от 1 януари с влизане на еврото у нас. Собствениците на малки магазини и ресторанти дори се замислят да затворят през януари, когато ще имаме право да им плащаме в евро и лева...
Христилия Кулева e инженер по образование и има 27 години стаж в тази професия, която учи на ред и дисциплина. Между редовете на ежедневието й обаче се промъква и нещо друго - чувството за поезия, за миг, за тишина. И след толкова години, в които е писала „за себе си“, изведнъж думите й стават част от света . На 76 години Христилия Кулева решава..
Високотехнологични очила , задвижвани от изкуствен интелект помагат на хора със зрителни увреждания у нас. Иновативните очила са осигурени по проект на Министерството на труда и социалната политика. Димитър Димитров от Полски Тръмбеш е сред първите българи, които ползват отскоро новата придобивка. Той е с над 90 % зрителни..