Денят на Освобождението на България от османско иго 3 март е националният празник на България от 1991 г. На този ден е подписан предварителен мирен договор, останал в историята като Санстефански договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877 – 1878 г., който ознаменува символично Освобождението на България. Договорът е подписан на 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г. Празникът има противоречива съдба и не винаги е отбелязван като такъв в периода след създаването на Третата българска държава. Освобождението на България за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 г. Антим I, първият екзарх на Българската екзархия, тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица" в присъствието на депутати и граждани. През 1880 г., 2 години след Освобождението, 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на тогавашния руски император Александър II. Празнува се като Ден на Освобождението на България от османско иго от 1888 г. Празникът не се отбелязва по време на Първата световна война, в която България и Русия са в пряк сблъсък. Стига се до парадокс, при който на 3 март, но през 1918 г., Русия подписва капитулация пред Централните сили, включващи България и Османската империя. След войната БЗНС, комунистите и социалдемократите са против възстановяване на празника, като символ на имперските амбиции на ликвидираната от болшевиките Руска империя. След отстраняването на земеделците от власт с преврата от 1923 г. и потушаването на последвалите комунистически бунтове, празникът е възстановен през 1925 г. от Демократическия сговор. През годините на Втората световна война, когато България е съюзник с Третия райх, воюващ срещу СССР (1941-1944), самата тя не обявява война на Съветския съюз, а датата продължава да се отбелязва, макар и скромно.
След символичната Съветско-българска война през септември 1944 г., съпътствана от комунистически преврат, и последвана от 2-годишна съветска окупация, страната е обявена за Народна Република през 1946 година. Комунистическите власти започват преговори с Югославия за създаване на Балканска федерация с посредничеството на СССР. Празникът е обявен за остатък от великобългарския шовинизъм и руския империализъм и през 1951 г. е отменен. Следва продължителен период през който 3-ти март не се отбелязва като празник. При постепенното реабилитиране на българския национализъм от Тодор Живков, денят започва отново да се отбелязва (но не като официален празник) с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г. по повод 100-годишнината на събитието.В хода на промените от 1989 година, на 27 януари 1990 г. с указ на тогавашния Държавен съвет на Народна република България, 3 март е обявен за национален празник, като това решение е утвърдено от последния тоталитарен парламент на 5 март 1990 г. Опозицията от СДС го приема за да отпадне дотогавашния национален празник свързан с комунистическия преврат от 9 септември 1944 г. Великото народното събрание през 1991 г., променя Кодекса на труда, като денят е потвърден за национален празник на новосъздадената Република България.[1] Идеята е инициирана от новореформираната БСП, която има мнозинство в парламента и държи за запазване на тесните връзки с Русия при разпада на СССР. Какво показва историческия преглед и защо до ден днешен националния ни празник предизвиква дебати в историческите среди и сред обществото.
На днешния ден се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайния воин в София, в памет на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството. Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Царя Освободител – Александър II се провежда тържествена заря-проверка. Традиционни празненства има и на паметника на Шипка. Гражданите в цялата страна поставят венци и цветя на паметниците на загиналите за Освобождението на България. Това са главно войници от армията на Руската империя, в състава на която влизат казаци, руснаци, молдовци, украинци и финландци, както и многобройни доброволци и българските опълченци. Такива са и падналите войници от армията на Княжество Румъния. Малко известен факт е, че в боевете на Шипка от 9-11 август 1877г. участва и един японски самурай, който доживява до Освобождението и след това в мемоарите си разказва за героизма на българското опълчение.
Чуйте интервюто на Радослав Генчев с проф. Петко Петков
Ангелина Кочева е от Пазарджик, а Димитър Дочев – от Шумен. Двамата обаче се запознават и влюбват във Виена, където учат бизнес и маркетинг. Заедно тръгват на пътешествие в света на виното. Провокира ги личният им интерес към темата, както и българският телевизионен сериал „Вина“. Започват да посещават винарни в Австрия и България. Пред младите..
Символично начало на проекта за ремонт, обновяване и реконструкция на Дома за стари хора „Д-р Стефан Смядовски“ бе дадено днес в Шумен. Проектът, по който Домът ще бъде разширен, е на стойност 5,200 млн. лв. по Националния план за възстановяване и устойчивост, а ремонтните дейности трябва да приключат до края на месец юни 2026 г. „Новата сграда..
Успение на Пресвета Богородица е един от най-големите християнски празници, почитан от всички християни. Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малка Богородица - честването на Рождението на Дева Мария, който е на 8 септември. Имен ден имат над 179 хиляди българи. Мария остава най-разпространеното женско име у..
Преди три години започнаха инициативите за възстановяване на 163-годишния храм „Успение Богородично“ в ивановското село Табачка, област Русе. Тогава за свещенослужител в храма е назначен протойерей Димитър Димитров. „Църквата крайно се нуждаеше от ремонт. С много проблеми беше иконостасът, балконът отзад още се ремонтира. Колоните, които държат..
Лошото управление на водите води до безводие. Заради аварии в старата водопроводна мрежа и кражбите на вода хиляди домакинства остават на режим. Това коментира инж. Димитър Куманов от сдружение "Балканка". По думите му, от Националния институт по метеорология и хидрология са оповестили данни пред парламента, че за миналата година количеството на..
Със специален плакет за участие от Италия се завърна юношеският танцов състав “Огнен ритъм” при НЧ “Боян Пенев - 1949” в Шумен. Той бе част от XIV Международен фолклорен фестивал “Marelandia” в Римини, Италия. 30 деца, на възраст 13-15 години, представиха там българския фолклор под ръководството на Ростислав Борисов. ,,Във фестивалната програма..
Пожарникари и горски служители продължават борбата с огъня в защитената местност Калимок - Бръшлен край Тутракан. Огънят е лумнал вчера. По приблизителна оценка пожарът е засегнал площ около 850 дка. Кметът на село Нова Черна каза пред Радио Шумен, че местността е трудносттъпна и най-ефективно ще бъде използването на въздушна техника..