Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Противоречивите истини и търсения за 3 март

| обновено на 03.03.25 в 09:07
4
146 години от Шипченската епопея
Снимка: Община Русе

Денят на Освобождението на България от османско иго 3 март е националният празник на България от 1991 г. На този ден е подписан предварителен мирен договор, останал в историята като Санстефански договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877 – 1878 г., който ознаменува символично Освобождението на България. Договорът е подписан на 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г. Празникът има противоречива съдба и не винаги е отбелязван като такъв в периода след създаването на Третата българска държава. Освобождението на България за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 г. Антим I, първият екзарх на Българската екзархия, тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица" в присъствието на депутати и граждани. През 1880 г., 2 години след Освобождението, 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на тогавашния руски император Александър II. Празнува се като Ден на Освобождението на България от османско иго от 1888 г. Празникът не се отбелязва по време на Първата световна война, в която България и Русия са в пряк сблъсък. Стига се до парадокс, при който на 3 март, но през 1918 г., Русия подписва капитулация пред Централните сили, включващи България и Османската империя. След войната БЗНС, комунистите и социалдемократите са против възстановяване на празника, като символ на имперските амбиции на ликвидираната от болшевиките Руска империя. След отстраняването на земеделците от власт с преврата от 1923 г. и потушаването на последвалите комунистически бунтове, празникът е възстановен през 1925 г. от Демократическия сговор. През годините на Втората световна война, когато България е съюзник с Третия райх, воюващ срещу СССР (1941-1944), самата тя не обявява война на Съветския съюз, а датата продължава да се отбелязва, макар и скромно.

След символичната Съветско-българска война през септември 1944 г., съпътствана от комунистически преврат, и последвана от 2-годишна съветска окупация, страната е обявена за Народна Република през 1946 година. Комунистическите власти започват преговори с Югославия за създаване на Балканска федерация с посредничеството на СССР. Празникът е обявен за остатък от великобългарския шовинизъм и руския империализъм и през 1951 г. е отменен. Следва продължителен период през който 3-ти март не се отбелязва като празник. При постепенното реабилитиране на българския национализъм от Тодор Живков, денят започва отново да се отбелязва (но не като официален празник) с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г. по повод 100-годишнината на събитието.В хода на промените от 1989 година, на 27 януари 1990 г. с указ на тогавашния Държавен съвет на Народна република България, 3 март е обявен за национален празник, като това решение е утвърдено от последния тоталитарен парламент на 5 март 1990 г. Опозицията от СДС го приема за да отпадне дотогавашния национален празник свързан с комунистическия преврат от 9 септември 1944 г. Великото народното събрание през 1991 г., променя Кодекса на труда, като денят е потвърден за национален празник на новосъздадената Република България.[1] Идеята е инициирана от новореформираната БСП, която има мнозинство в парламента и държи за запазване на тесните връзки с Русия при разпада на СССР. Какво показва историческия преглед и защо до ден днешен националния ни празник предизвиква дебати в историческите среди и сред обществото.

На днешния ден се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайния воин в София, в памет на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството. Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Царя Освободител – Александър II се провежда тържествена заря-проверка. Традиционни празненства има и на паметника на Шипка. Гражданите в цялата страна поставят венци и цветя на паметниците на загиналите за Освобождението на България. Това са главно войници от армията на Руската империя, в състава на която влизат казаци, руснаци, молдовци, украинци и финландци, както и многобройни доброволци и  българските опълченци. Такива са и падналите войници от армията на Княжество Румъния. Малко известен факт е, че в боевете на Шипка от 9-11 август 1877г. участва и един японски самурай, който доживява до Освобождението и след това в мемоарите си разказва за героизма на българското опълчение.

Чуйте интервюто на Радослав Генчев с проф. Петко Петков





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Профилактиката е ключова

В Световния месец за борба с рака на гърдата специалистите отново обръщат внимание, че редовните профилактични прегледи са от решаващо значение. „75 процента от новооткритите случаи  на рак на гърдата са в първи и втори стадий, което означава, че са напълно лечими“. Това заяви за Радио Шумен д-р Камен Кожухаров- управител на Комплексния онкологичен..

публикувано на 07.10.25 в 14:56

Нов живот за ненужния текстил

Приблизително 2500 тона годишно се събира ненужен текстил в България. Това са данните на една от рециклиращите организации, които имат контейнери в страната. Всяка година в ЕС се генерират 12.6 млн. тона текстилни отпадъци. Само облеклото и обувките съставляват 5,2 милиона тона, което се равнява на 12 кг. отпадъци на човек годишно. Смята се,..

публикувано на 07.10.25 в 12:57

Технологично събитие в Шумен

Най-голямoтo тexнoлoгичнo cъбитиe ВЕЅТ 2025  предстои в Шумен този петък и събота - на 10 и 11 октомври. Форумът „Бизнес, образование, наука и технологии“ се организира от Шуменския технологичен институт и се провежда от 2018 г. Целта му е да cpeщне  yчeници и cтyдeнти с вoдeщи  ĸoмпaнии и cpeдни и виcши yчeбни зaвeдeния oт peгиoнa. Амбицията на..

публикувано на 06.10.25 в 14:06

Кой е Реставразов?

Какво се случва, когато реставратор на стари радиоприемници решава да върне към живот забравен местен радиоцентър. Създаденото ще надмине очакванията. Това е интригата, която ще се разплете в новия филм на Адриан Ал Жазар - "Реставразов". Снимките са в разгара си на много и интересни локации в Силистра.  Новият филм е предназначен за българския кино..

публикувано на 03.10.25 в 13:06
Проф. Радка Аргирова

Cоvid-19 не е това, което беше

Водещи учени, лекари, журналисти и представители на местните власти дискутираха актуални теми и предизвикателства пред българското здравеопазване по време на 24-ата национална среща, организирана от фондация "Медии, общество, семейство и традиции". Един от лекторите на срещата беше вирусологът проф. Радка Аргирова. Covid-19 не си е отишъл,..

публикувано на 03.10.25 в 12:52
Регионален исторически музей Русе

Нощ на прилепите

29-та Нощ на прилепите в Европа ще отбележи днес Регионалният исторически музей в Русе. Посетителите ще имат възможност да се включат в предвидените работилници от 17:00 часа в Лапидариума на музея.  Ще бъде демонстрирана ехолокация, а игри за ума, „прилепни игри“, занимателни ателиета, арт работилници и презентация ще провокират интереса към..

публикувано на 03.10.25 в 08:53

Празник на професия с мисия

На 2 октомври светът отбелязва Международния ден на социалния педагог - сравнително нов празник, който се чества от 2009 година. Социалният педагог подпомага деца, младежи и възрастни в тяхното социално, емоционално и образователно развитие, особено когато те са в уязвимо положение или изпитват затруднения в адаптацията към средата.  Почасови..

публикувано на 02.10.25 в 11:59