7
Даваме ли си сметка, че красотата на немалко обществени сгради у нас, строени в миналото, се дължи на един творец, за когото почти нищо не се знае.
Украинецът Михайло Парашчук е автор на някои от най-добрите скулптурни фасади на сгради в столицата и в други региони на страната.
Скулпторът пристига в България през 1921 г. и остава тук до края на живота си през 1963 г. Дело на Парашчук са външната декоративна украса на СУ „Св. Климент Охридски“, на Народния театър „Иван Вазов“, на Канцеларията на Народното събрание и на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Друга украинска архитектка и художничка Юлия Красовска се е заела с мисията повече хора да научат за таланта на нейния сънародник и така създава пътуващата изложба „Щрихи от творчеството на Михайло Парашчук в България“.
В експозицията, която гостува в Регионалния исторически музей в Русе, са подредени маслени платна и акварелни картини, изобразяващи култови сгради от столицата и архитектурни детайли от работата на твореца по здания, намиращи се в Русе, Бургас, Перник и Кърджали.
Въз основа на архивни данни и повече от шестгодишни проучвания, архитектката разкрива творчеството на Михайло Парашчук както в София, така и извън нея.
Посетителите в изложбата ще се запознаят с малко известни факти от живота на бележития скулптор, прекарал целия си професионален път в България, казва Юлия Красовска.
Изложбата „Щрихи от творчеството на Михайло Парашчук в България“ ще гостува в зала „Русе“ на Историческия музей до 18 юли.
Чуйте още от интервюто на Миглена Стефанова с Юлия Красовска.
Изложба живопис "Арменска душа" на Алиса Торосян ще бъде представена днес - 2 октомври, от 17.00 часа в източното фоайе на концертната зала на читалище „Добри Войников“ в Шумен. Ще бъдат подредени 15 акварелни платна с пейзажни импресии. По-голямата част от тях са рисувани през последните месеци, специално за тази изложба. Художничката използва..
Първа самостоятелна изложба „Епизоди“ ще открие тази вечер единайсетокласничката Константина Радева от шуменското Средно училище "Сава Доброплодни“. Експозицията включва 30 живописни платна, изпълнени в масло, акварел и въглен. Радева е спечелила множество награди за творчеството си. За Радио Шумен тя каза, че името „Епизоди“ се поражда от идеята..
Естетика или еклектика са по-голяма част от текстовете в съвременната българска музика? Намира ли място в песните качествената българска поезия? На тези и други въпроси отговаря писателят Димитър Христов. Само преди дни той бе част от журито на Международния фестивал за популярна песен „Есенни шуменски вечери“. Поет, драматург и преводач. Бил е..
Народно читалище "Съединение -1905“ във великопреславското село Кочово чества 120 години от създаването си. ,,За този празник ние се готвим още от месец март, за да отбележим 120 години един дълъг път, извървян от достойни българи, знаещи какво е чест и достойнство“- това каза по повод празника Марчо Вичев, председател на читалището...
100 години от създаването си отбеляза днес Народното читалище „Христо Ботев“ в село Иваново с богата културна програма и пищен фолклорен концерт. Читалището запазва своето достойно място в центъра на културния живот на Русенския регион пише в поздравителен адрес за юбилея министърът на културата Мариан Бачев.. В него той пожелава на всички..
С две престижни отличия се завърна русенският куклен театър от Международен фестивал в Сърбия – Голямата награда на детското жури и наградата за най-добра актьорска игра. От 21 до 26 септември в Суботица, Сърбия, се проведе XXXII издание на Международния фестивал на детските театри – едно от най-престижните културни събития, посветени на детската..
Фолклорен събор „Добруджански славей пее“ започва от 09:30 часа на площада в с. Професор Иширково. Участие в него са заявили 20 изпълнители от силистренска област, които ще представят народни песни от региона. Съборът няма конкурсен характер и дава възможност за творчески срещи, популяризиране и съхраняване на българския фолклор и приемственост..
Дъжд
Дъжд / Сняг