7
Комиксите не са съвременно явление и не тръгват от популярното списание „Дъга“ (излизало в периода 1979 – 1992). Тази графична култура у нас има много по-дълбоки корени. Това е показано в пътуващата изложба с български комикси, представена днес в галерията на Корпус II на Шуменския университет.
В 24 платна е разказана историята на българските комикси, издавани от времето на Царство България до наши дни. Показани са стиловете на много художници, рисували истории в картинки по разнообразни сюжети. Прави впечатление, че историческите комикси у нас са особено популярни.

„Първоначално са публикувани в периодичния печат – в различни вестничета и списания. През 80-те години, по инициатива на Людмила Живкова, започва създаването и разпространението на списание „Дъга“, каза Веселин Чакъров. Той е асистент в Шуменския университет, но е и участник в изложбата.
В България си нямаме супергерои. Тази роля се заема от популярни владетели или революционери, но ярък български комиксов образ е тракийският роб Спартак.

„Въпреки че тогава България не е съществувала като държава, той е свързан с българските земи. Спартак присъства в списание „Дъга“. Навремето Георги Шуменов го рисува, като преди това първият епизод е бил на покойния вече Владимир Коновалов“, разказа Чакъров.
В изложбата са показани издания на комикса „Шарен свят“ (1939 – 1942), в чието лого изненадващо присъства един от най-известните герои на Уолт Дисни.

„Доналд Дък е бил най-популярен по това време. Тогава се е наричал Патаран. А Мики Маус е бил мишокът Мики“, уточнява Григор Петров, колекционер и комиксов изследовател.
„Докато търсихме материали за изложбата, установихме, че не е вярно, че по време на комунизма комиксът е бил забранен. Оказа се обаче, че има огромно количество издания, излизали в периода 1945 – 1990 г.“, разказа Петров.

След спирането на списание „Дъга“ популярността на комиксовата култура у нас започва да спада. Това има логично обяснение, добави Петров.
„Комиксът като изкуство е много скъп за създаване и без подкрепа от държавата е трудно да се случват подобни инициативи“, обясни колекционерът. Той отбеляза, че в България интересът към графичните разкази отново нараства.
Подробностите чуйте в репортажа на Стоян Стоянов.
Дни на полската култура в Шумен организират Народното читалище „Добри Войников – 1856“ и Славянското дружество „Васил Друмев“ със съдействието на Полския институт в София. Вечер, посветена на Болеслав Прус, Владислав Реймонт и Вислава Шимборска под надслов „Трима полски писатели – три полски града. Среща с полската литература и архитектура“,..
Една от музикалните емблеми на Шумен – Градският духов оркестър, днес празнува 55-ата годишнина от създаването си. Началото е поставено на 10 октомври 1970 г. Преди четвърт век оркестърът се води на щат към Народното читалище „Стилиян Чилингиров“. През 1987 година негов диригент става маестро Михаил Биков, който го ръководи до смъртта си през 2009..
С поставянето на барелеф и концерт под надслов „Паметта дирижира времето“ община Шумен, Симфониета Шумен, гост-солистът Пламена Мангова и диригентът Славил Димитров ще отдадат почит към паметта на маестро Станислав Ушев. Програмата на тематичния концерт включва „Песен“ из „Българска сюита“ на Панчо Владигеров, Концерт за пиано и оркестър №1 на..
В Шумен продължава XV издание на Националния конкурс за млади изпълнители на популярна песен "Съзвездие" 2025. На сцената на Младежкия дом в Шумен се изявяват над 150 изпълнители от водещи музикални школи, вокални студия и арт центрове от цялата страна. Изпълненията им оценява жури с председател композиторът Хайгашод Агасян и членове..
Информативна, провокираща и обогатяваща. Това са трите думи, които характеризират проекта на бъдещата постоянна етнографска експозиция в търговищкия музей. Той е финансиран с подкрепата на Министерството на културата. Експозицията отново ще бъде показана в забележителната сграда на Хаджиангеловата къща, паметник на културата с национално..
Най-ценните експонати хладно оръжие вече са част от луксозен каталог „По острието на историята“, който издаде Регионалният исторически музей в Търговище. В него с подкрепата на Министерството на културата са показани забележителни ками, саби, ножове и ятагани от периода на българското Възраждане и от новото време. Върху 120 страници може да се..
70 години от създаването на шуменската Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ се навършват тази година. В чест на годишнината екипът ѝ е подготвил редица събития, обединени в програма „Срещи в галерията“. В по-голямата си част събитията са организирани в сътрудничество с училища, читалища и школи от Шумен. Срещите ще се провеждат на втория етаж..