След възвръщането на Южна Добруджа към България с Крайовския мирен договор през 1940 г. Силистра се превръща в културна столица на региона.
Изследване, базирано на публикации във в. "Подем", излизал през тези години в региона, показва как градът бързо възстановява и развива културния си живот.
Проучването е дело на дългогодишния журналист и кореспондент на вестник "24 часа" за Силистра Йордан Георгиев.
Историята на Силистра е богата и сложна, белязана от различни епохи и културни влияния. Въпреки румънското управление в първата половина на ХХ век, градът запазва живи своите духовни и културни традиции. След Крайовския договор и присъединяването на Южна Добруджа към България през 1940 г., културата и образованието се превръщат във водеща сила за възраждането на града.
Йордан Георгиев
Музикално дружество "Седянка", наследник на хоровите традиции от края на XIX век. То организира събори на крайдунавските хорове и поддържа жив българския дух дори в трудните години на румънска окупация.
След 1940 г. българското културно наследство, патриотизмът и възстановяването на храмовете и традициите се превръщат във водещи фактори за духовното издигане на местната общност.
Сред основните акценти е възраждането на образователните традиции чрез Силистренската педагогическа гимназия и активизирането на читалищната и театралната дейност. През 1942 г. местният театър е обявен за държавен, а в града гостуват изявени личности като режисьора Стефан Сърчаджиев и проф. Енрико Дамяни от Италия.
Операта в Силистра
Културният живот в Силистра не се ограничава само в града – има активен обмен с Русе и други крайдунавски общности.
Културата винаги е била живата памет на Силистра. Тя е съхранила духа на града в различни времена и е показала, че дори след трудни периоди културното възраждане е възможно. Историята на миналото ни напомня, че културата остава най-сигурният мост между поколенията.
Чуйте репортаж на Незабравка Кирова.
Два нови национални рекорда за България в свободното гмуркане постави шуменката Силвия Рашкова. Тя достигна дълбочина от 40 метра без плавници и съответно 64 метра в дисциплината свободно потапяне на Световното първенство в Кипър. В този спорт състезателите се спускат на десетки метри във водата без кислородни бутилки и допълнителен кислород...
Вече три години Елена Големанова от Русе сбъдва своите мечти в собствена сладкарница в далечна Португалия. Преди десет години тя отива в град Фару, който се намира на брега на Атлантическия океан, а на португалски знае да каже само „здравейте“ и „добър ден“. Благодарение на свои роднини, които живеят там, започва да напредва. Първата ѝ работа е в..
Североизточното държавно предприятие започна реализация на мащабен проект за подобряване състоянието и залесяване на терени от мрежата Натура 2000. 7 млн.лв. ще бъдат инвестирани за 3 години за подобряване състоянието на горите, закупуване на модерна техника и проучване на нови лесовъдски практики. Проектът предвижда дейности на площ от..
„Дефибрилаторите са животоспасяващи, но трябва да се ползват от обучени хора“, коментира шуменският кардиолог д-р Десислава Найденова по повод Световния ден на сърцето - 29 септември. Тя е началник на Второ вътрешно отделение в МБАЛ - Шумен. Контрол на стреса, здравословно хранене, достатъчна физическа активност, отказ от тютюнопушене. Това са..
Арт матине, организирано от Хабитати и Ема Йорданова започва в 10:00 днес /28.09/ на площад "Александър I Батенберг" в Русе и ще продължи до 18:00 часа. В програмата са включени базар на изкуствата с русенски автори, работилници по рисуване, калиграфия, мозайка и изработване на бижута, специални арт занимания за деца, пространство за почивка, четене..
IX ОУ "Панайот Волов" в шуменския квартал "Дивдядово" отбеляза Европейския ден на спорта в училище, който тази година премина под надслова "Бъди активен- остани здрав!". Инициативата се провежда ежегодно в края на септември, за да насърчи движението сред учениците в цяла Европа. Идеята е чрез комбинация от забавление и нови форми на физическа..
30% спад на заявените и доставени количества дърва за огрев от горските стопанства се наблюдава в Североизтока в сравнение с миналата година. В момента 67 000 кубика дърва вече са предоставени на домакинствата, а през 2024 г. доставките са възлизали на 105 000 кубика. Спадът на интереса е заради по-топлите зими и навлизането на алтернативни..