Календар - 2 март

Това е 62-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 304 дни до края на годината. Църквата отбелязва деня на св. свщмчк Теодот, еп. Киринейски.

Събития в България

1896 г. — Великите сили признават Фердинанд I за княз на България.
1951 г. — Пощенска спестовна каса и множество по-малки банки са обединени в Държавна спестовна каса (сега Банка ДСК)
2011 - Нова гробница, която свидетелства за Одриското царство, е разкрита край село Братя Даскалови. Това е още едно доказателство, че Долината на тракийските царе преминава през Средна гора и достига до Тракийската низина. Това е гробницата на един от местните владетели, които са живели по тези земи по времето на тракийския цар Севт Трети. Датира се от 3-4 век преди Христа.

Събития по света

986 г. — Луи V става крал на Франките.
1353 г. — Османските турци завладяват голямата крепост Галиполи, изходна база за завладяване на балкански територии.
1498 г. — По време на колонизаторското си плаване Вашко да Гама пристига в днешен Мозамбик.
1699 г. — Френският изследовател д’Ибервил открива устието на река Мисисипи (САЩ).
1796 г. — 26-годишният генерал Наполеон Бонапарт е назначен за командващ френската армия в Италия.
1855 г. — Александър II става цар на Русия. Александър II Николаевич (на руски Александр II Николаевич) е император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия (1855 — 1881 г.) от династията Романов-Холщайн-Готорп. Александър II е известен с либералните реформи, които извършва в руското общество. Най-значима сред тях е отмяната на крепостничеството през 1861 г., която му донася прозвището Цар Освободител. След 1866 г. срещу него са извършени осем атентата, при последният от които той е убит. В областта на външната политика император Арлександър II обръща особено внимание на т. нар. Източен въпрос и отмяната на условията на Парижкия мирен договор от 1856 г. За да засили руското влияние на Балканите, започва Руско-турската война (1877-1878). Войната завършва с успешния за Русия Санстефански договор (1878), с който България става автономна държава.
1877 г. — Избирателната комисия в САЩ след преразглеждане на изборните резултати обявява за президент Ръдърфорд Хейс.
1919 г. — В Москва е открит първият конгрес на Комунистическия интернационал.
1923 г. — Излиза първият брой на списание Time.
1933 г. — В Ню Йорк се състои премиерата на филма Кинг Конг.
1949 г. — Американският пилот Джеймс Галахън завършва със самолет Lucky Lady II (B-50 Superfortress) първия в историята околосветски полет без прекъсване с 4 зареждания с гориво във въздуха.
1954 г. — УЕФА взема решение за учредяване на футболната Купа на европейските шампиони.
1962 г. — В Мианмар ген. У Не Вин осъществява военен преврат, при който на власт идва Партията на бирманската социалистическа програма. Провъзгласен е „бирманският път към социализма“.
1969 г. — Състои се първият изпитателен полет на френско-английския свръхзвуков пътнически самолет Конкорд.
1969 г. — На остров Дамаски избухва престрелка между съветски и китайски граничари, която по-късно прераства във въоръжен конфликт между двете държави.
1970 г. — Родезия се провъзгласява за република и скъсва всякаква връзка с Британската корона.
1983 г. — В Англия фирмите Sony, Philips и Polygram за първи път демонстрират съвместната си разработка — компактдиска.
1987 г. — Закрита е корпорацията Америкън Моторс.
1989 г. — Дванадесет страни от Европейската общност постигат съгласие за забрана на всякакви фреонови продукти до края на века.
1998 г. — Данните изпратени от космическата сонда Галилео показват, че на луната Европа, спътник на Юпитер, има течен океан под дебел слой лед.
2000 г. — Аугусто Пиночет е освободен от поста президент на Чили.

Родени на тази дата

1316 г. — Робърт II, крал на Шотландия († 1390 г.)
1459 г. — Адриан VI, римски папа († 1523 г.)
1481 г. — Франц фон Зикинген, германски вожд († 1523 г.)
1793 г. — Сам Хюстън, президент на Република Тексас († 1863 г.)
1810 г. — Лъв XIII, римски папа († 1903 г.)
1824 г. — Бедржих Сметана, чешки композитор († 1824 г.)
1834 г. — Лев Иванов, руски балетмайстор († 1901 г.)
1859 г. — Шалом Алейхем, руски новелист († 1916 г.)
1861 г. — Никола Иванов (офицер), български генерал († 1940 г.) министър на войната в периода 29 ноември 1896 - 30 януари 1899 г., командвал превземането на Одрин по време на Балканската война. По време на Първата световна война (1915-1918) остава в запаса. По това време се изявява като общественик и публицист. Бива избран за председател на дружеството на офицерите от запаса в София. На 6 май 1936 е произведен в генерал от пехотата. Умира на 10 септември 1940 г. в София.
1865 г. — Калин Найденов, български офицер (генерал-лейтенант) и политик. Участник в Балканската война и военен министър по време на Първата световна война, загива при комунистическия атентат в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г.
1876 г. — Пий XII, римски папа († 1958 г.)
1900 г. — Курт Вейл, германски композитор († 1950 г.)
1907 г. — Джеймс Гавин, американски офицер († 1990 г.)
1910 г. — Валтер Тил, германски учен († 1943 г.), виден немски инженер-ракетостроител, главен инженер по двигателите и сътрудник на доктор Вернхер фон Браун. Доктор В. Тил се отличава с дълбоки научни знания, и се явява свързващото звено между лабораториите в Пенемюнде и професор Вернер Хайзенберг. В. Тил е първия който предлага използването на атомна енергия за реактивно задвижване, явявайки се основоположник на ядрения реактивен двигател.
1928 г. — Гиньо Ганев, български политик
1931 г. — Михаил Горбачов, президент на СССР, Нобелов лауреат през 1990
1931 г. — Том Улф, американски писател
1939 г. — Йоаникий Сливенски, митрополит на Сливенска митрополия
1942 г. — Джон Ървинг, американски писател
1942 г. — Лу Рийд, американски певец
1943 г. — Питър Строб, американски писател
1948 г. — Рори Галахър, ирландски китарист († 1995 г.)
1955 г. — Марк Евънс, австралийски китарист
1955 г. — Шоко Асахара, японски терорист
1962 г. — Джон Бон Джоуви, американски певец
1963 г. — Таню Киряков, български спортист
1968 г. — Даниел Крейг, английски актьор
1976 г. — Даниил Страхов, руски актьор
1977 г. — Георги Вачев, български актьор