БСК: Намаляващата заетост е проблем номер едно за българската икономика

В сегашната ситуация и в средносрочна перспектива, проблем номер едно за българската икономика остава намаляващата заетост и изключително високо ниво на реална безработица, съобщават от Българската стопанска камара. От там посочват, че Управителният съвет на камарата е отправял многократно предложения за промени в законодателството, работещи мерки и инструменти за намаляване на регулаторната тежест, насърчаване на инвестициите, реформиране на публичните институции и бюджетната сфера с краен ефект - икономическо възстановяване и растеж и увеличаване на заетостта и доходите.

Актуалните данни на НСИ показват, че рязкото намаляване на заетостта след 2008 г. е съпроводено с номинално и реално увеличение на общата компенсация на наетите лица и средната работна заплата (общо и за частния сектор), които изпреварват ръста на производителността (БВП/зает, БДС/зает). Това потвърждава позициите на БСК, че в сегашната ситуация и в средносрочна перспектива, проблем номер едно за българската икономика остава намаляващата заетост и изключително високо ниво на реална безработица - над 18% общо за икономиката и над 40% при младежите до 25 г., включително спрямо страни от Еврозоната в критично състояние.

Основни фактори, предопределящи кризата в заетостта, според БСК, са продължаващата глобална икономическа криза, намаляващи инвестиции, вътрешни продажби и забавящ се износ; макроикономически дисбаланси и високи нива на трансфер на добавена стойност извън страната; нереформираната бюджетна сфера и ниска ефективност на публичните средства; висока регулаторна тежест, мултиплицираща ограниченията на т.нар. Паричен съвет; пълзяща монополизация на основни икономически сектори и дейности, осъществявана по административен и законодателен път и елиминиране на съществена част от малките и средни предприятия; забавено преструктуриране на корпоративното управление, технологичното обновяване и ниска производителност на труда; нарастващ брой на маргинилизиращи се лица без образование и квалификация, вливащи се в криминалния контингент, оказващи натиск върху системите за социално подпомагане, използвани като инструмент за елиминиране на демократичния вот на българските граждани.

БСК счита, че основен фокус на осъществяваните политики следва да бъде елиминирането на всички фактори, блокиращи възстановяването на икономиката, заетостта, създаването на условия за дългосрочен икономически растеж. От организацията декларират своите позиции - националната, браншова и фирмена политика по заплащане на труда следва да се основава на ефективен и гъвкав пазар на труда, свободен от излишни бюрократични ограничения и правила и благоприятна среда за насърчаване на инвестициите, технологичното обновяване, повишаване на образователното и квалификационно равнище на работната сила.
Сегашното законодателство и натрупан опит осигуряват редица възможности за прилагане на адекватни трудови възнаграждения, съответстващи на търсенето и предлагането на работна сила и общото състояние на пазара на труда, включително: при заемане на нови и овакантени работни места и лично кариерно развитие; чрез фирменото и браншово колективно трудово договаряне, посочва бизнесът.

Промените на минималната работна заплата следва да бъдат предприемани в рамките на бюджетната процедура само при доказана необходимост за съответната година - рязък скок на производителността или цените, смятат от БСК. При необходимост от актуализация, размерът на минималната заплата следва да се ориентира в диапазон с горна граница - 40 на сто от средната работна заплата за предходната година в съответствие с преобладаващата практика и наложили се пропорции в ЕС-27 и страни - аналози с действащ валутен борд.

Определянето и договарянето на индивидуално възнаграждение за труд и референтни минимални прагове на ниво предприятие и бранш следва да бъде обвързано с количеството и качеството на вложения труд, постигнати средни нива на производителност, с конкретните условия и пазарни перспективи, като се отчита продължаващата криза в икономиката и заетостта, смятат от БСК. Договорените минимални прагове на заплащане на браншово ниво следва да са съобразени и с възможностите на предприятия и регионите с влошено икономическо състояние с оглед недопускане на фалити и загуба на работни места.

Следва да отпадне предвидената в чл. 244, т. 2 възможност по административен път, Министерският съвет да определя допълнителни трудови възнаграждения и обезщетения, извън регламентираните в КТ.

В диалог с браншовите организации и социалните партньори, следва да се предприеме анализ и да се консултират съответни промени в КТ и Кодекса за социално осигуряване за отмяна на възможността за разпростиране на браншовите КТД и определянето на прагове за минимален осигурителен доход по професии и квалификационни групи.

Необходими са промени на Кодекса на труда за разширяване прилагането на минимални почасови ставки за постигане на гъвкавост в трудовите отношения, за подобряване на ефективността, организацията и заплащането на труда, за посрещане на потребностите на различни сегменти на пазара на труда и работната сила – младежи, ученици, студенти, стажанти и специализанти, работещи в следпенсионна възраст, майки и неравностойни групи на пазара на труда. Следва да бъде подготвена и осъществена паралелна реформа на системата на социални плащания и социално подпомагане.