Общият брой на студентите в България през учебната 2013/2014 година е 284 000, което е с около 9000 или с 3,5% повече в сравнение с учебната 2008/2009 година. Това включва записаните в четирите образователно-квалификационни степени - „професионален бакалавър”, „бакалавър”, „магистър” и „доктор”. Най-много студенти - 23,5% - се обучават в областта на „Стопанските науки и администрация” , следвани от „Технически науки и технически професии”. A най-малък е делът на студентите, изучаващи „Природни науки” - 0,6%, „Ветеринарна медицина“ - 0,5%, и „Математика и статистика” - 0,2%.
Статистиката сочи, че с най-висок доход у нас са висшистите, завършили информатика и компютърни науки в Софийския университет. Те се осигуряват средно на 1775 лв. месечно, следвани от завършилите военно дело във Военната академия "Г. С. Раковски" - 1673 лв. Според най-новите данни военното дело е направлението с най-голям процент на завършилите, които се реализират по специалността - 97 на сто. По този показател на второ място са фармацевтите - 94%, следвани от медиците - 93%.
Според рейтинговата система на Министерството на образованието Американският и Софийският университет произвеждат икономистите с най-високи заплати у нас. Средният осигурителен доход на завършилите в Американския е 1546 лева на месец, а на СУ - 1441 лева. Най-голямото висше икономическо училище у нас - УНСС остава на трето място по реализация на възпитаниците си. Въпреки, че оттам за пет години на пазара на труда са излезли 14 000 икономисти, безработицата сред тях е 2,73%, а средният доход - 1102 лева. Икономистите у нас се реализират най-вече като стопански и административни специалисти (16%) и приложни специалисти (13 %). 59 на сто от дипломираните икономисти работят в други сфери.
Какви са вълненията и тревогите на представителите на 22-годишните, които само след няколко месеца ще завършат университет и ще се изправят пред предизвикателството да открият своята ниша за професионално развитие. Чуйте отговорите в анкетата на Петя Зунгорлиева.
С нас е поетесата, радио и телевизионен журналист Виктория Катранова: "Аз съм невероятен оптимист. Първите ми журналистически изяви бяха като студент, сътрудник в БНР - детските и младежки предавания, после Предаване за столицата. Срещнах се с доста интересни хора, от които научих много неща. Когато минавам покрай БНР сърцето ми бие по-бързо. Освен..
Златна Костова е журналист, когото повечето познават като преводач - достатъчно е да кажете "дубрютру", за да се разбере словотворчеството ѝ, в случая в култовия сериал на ВВС "Ало, ало": "Както винаги предизвикателствата пред журналиста и преводача стават все по-големи заради навлизането на ИИ. Но преводачите на художествени произведения не са..
Ралица Мавродиева ни обяснява каква болест е цьолиакията: "Част съм от Асоциацията цьолиакия и майка на дете с цьолиакия. Това е автоимунно заболяване за цял живот, това е реакция към протеина на глутена. При прием на глутен се засяга лигавицата на тънкото черво. Тялото не се храни. Симптомите често се бъркат с други заболявания. Изследванията са..
Народната певица Руслана Аспарухова от „Мистерията на българските гласове“ ни разказва за очакванията ѝ за годината, които идва и за нещата, през които е преминала: "На всекиму да се случват все хубави неща. Много непринудено и по-детски чисто се присъединих към репетициите, на които ни покани един диригент в малките класове. И до ден-днешен обичам..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Запис от разговор с инж. Симов ни предостави друг емблематичен..
Велизар Пеев и шоколадената фабрика са в центъра на нашия интерес днес: На 7.11.1901, Велизар Пеев отваря врати първата шоколадова фабрика в България. Какаовите зърна се внасят от Латинска Америка. Първият уред за разбъркване на шоколадовата смес му се изпраща от самия Линдт. На шоколада не пише, че е произведен в България. Защо, както и к акви са..
Днес ще ви раздипля патетичната любовна история на поетите Екатерина Ненчева, Пейо Яворов и Дора Габе. В Легендите на София съм разказвала и за тримата, но днес ще разкрия кой в кого е бил влюбен. И понеже за Екатерина Ненчева, първата българска писателка дръзнала да вплете в стихове любовните си пориви, се знае сравнително малко, отделям повече..