Жана Караиванова: Нуждая се от обмен на енергии, от общуване

До заминаването си в Съединените щати в средата на 90-те години, прави десетки роли в киното и театъра. 14 години е работила в Народния театър „Иван Вазов“, снимала се е в централни роли в 17 филма.

На театралната сцена си е партнирала с Наум Шопов, Стефан Данаилов, Петър (Чочо) Попйорданов, Велко Кънев, Мария Каварджикова, Рени Врангова и др. 

Работила е с режисьорите Асен Шопов, Младен Киселов, Красимир Спасов, Крикор Азарян, Александър Морфов, Пламен Марков, Николай Поляков и др.

Сред отличията й е Наградата за най-добра актриса на Съюза на артистите за ролята ѝ в „Сън" от Иван Радоев (постановка на Младен Киселов) и на Наградата за главна женска роля на Фестивала на българския филм "Златна роза", 1998 г. за „Стъклени топчета" на режисьора Иван Черкелов.

От 18 години живее и работи в Ню Йорк, но често се връща в своя дом и в София. Била е изпълнителен директор на продуцентска къща Tower of London, след което регистрира собствена продуцентска компания.

Създател и директор е на Фестивала на българското кино в Ню Йорк, както и на Фестивала за независимо американско кино в София So Independent.

Тази година очакваме на екран последния български филм, в който се е снимала през 2014-а.

Приятна радиосреща с Жана Караиванова!

Тя каза:

Пожелах да стана актриса след като в 3-и клас гледах филма "Плашилото".
Имах 3 резерви за професия - медицината, адвокат, архитектурата.
Извън територията на България Фестивалът в Ню Йорк е първият ежегоден  филмов фестивал, представящ българското кино. Да го направим беше вълнуващо и много изтощително.
Много често публиката ми е давала повече, отколкото най-близките ми приятели.
София се променя, но и всички болести на големия град не са й чужди.
Америка ми предложи предизвикателство, за което бях готова.
Мога и сама да се продуцирам и да се снимам, но искам да се сблъскам с хората, които истински да ме вдъхновят.
Не мога без обмен на енергии, без общуване