В балната зала на Двореца можете да посетите изложбата "Италианската мода, родена от мечти", която дава бърз обзор в омагьосаната гора на италианските дизайнери - облекла от Джорджо Армани, Ренато Балестра, Лаура Биаджоти, Мариела Бурани, Джанфранко Фере, Роберто Капучи, Валентино, Джани Версаче и др.
В София можете да се потопите в магията на киното с "Pretino", облекло носено от актрисата Ава Гарднър във филма "Босата графиня" (1956г.) и отново представено по модерен начин от Федерико Фелини, който облича с него Анита Екберг във филма "Сладък живот" (1963г.) Но можете да видите и една фатална рокля, носена от Наоми Кембъл през 1998г. на последното мъжко ревю на Джани Версаче, в което тя излиза с нея накрая и стреля по всички мъже. Това се оказва последното ревю на италианския дизайнер, защото самият той е застрелян след няколко дни пред дома си. Можете да видите и червената рокля, създадена по формите на Клаудия Шифър от Валентино през 1998г., в Националната галерия можете да видите и рокли, носени от София Лорен, Мила Йовович и други актриси и модели.
От 40-те години на миналия век Италия е страната, която "ориентира" и повлиява вкуса на хиляди, благодарение на дизайнерите, утвърдили модните тенденции. Модата като социален феномен е дори обект на академични проучвания. Двете световни войни променят мястото на жената в обществото. Нуждата да отменят заминалите за фронта мъже във фабрики и производства, както и липсата на материали заради разрушената текстилна индустрия, налагат практично облекло - удобно, функционално и по-близко до мъжкото: семпла кройка, надиплени поли или такива с пенсове.
По онова време модата се диктува от модернизацията на обществото. Завоюването на определена свобода от страна на жените - дотогава държани на страна от работа, политика и обществен живот - определя профила на домакинята, която вече не се подпомага от прислугата, а от модерни домакински уреди. Така се утвърждава функционалната, практична мода, характерна за която са късите прически, полите до коленете и дрехите с цип, измислен през 1923г. от Скиапарели, в отговор на влиянието на дадаизма и сюрреализма.
Киното през 30-те години със звезди като Грета Гарбо и Марлене Дитрих, допринася за окончателното налагане на стройната женска фигура. Опитът да се създаде независима италианска мода, така желана от Мусолини, който ограничава вноса на материи като памук, вълна и юта, силно развива производството на коприна, коноп и лен и допринася за изобретяването на изкуствената коприна. Голямата бедност в следвоенниs период обаче поддържа тенденциите за семпло облекло, което обаче се компенсирало от силния грим и изисканите прически. Както често се случва, липсата на средства стимулира въображението: раждат се таланти като Ферагамо, който при липсата на кожи, превръща обувките на платформа в моден елемент срещу течението: или Джулиано Фрати, който създава копчета и бижута от обикновени материи като корк, въже и лико. Така се започва традицията да се ползват аксесоари, които обогатяват основното облекло, като го персонализират. Европа започва да съживява своята текстилна индустрия след войната и предлага нов модел за романтична, женствена и аристократична жена.
Тя се облича с корсети и леко разширени поли с усещане за XIXв. Тежката изолация, в която Италия се оказва след войната води до големи социални сътресения, но и големи реформи - като универсалното право на вот през 1946г. Жените гласуват за първи път, Биеналето във Венеция отваря отново врати, а през 1948г. се провежда и кинофестивалът. Италианците започват да осъзнават собствените си възможности, както и артистичния си потенциал. В този оптимистичен климат, сестрите Фонтана изоставят малкото си селце и идват в Рим, за да започнат своя собствена дейност - най-често срещаната професия за жена, а именно шиенето.
Вносното кино, със способността си да заснема нискобюджетни филми в декорите на откритите през 1937. студия Чинечита, както и естествените археологически локации, довършва процеса. Списания, фотографии, кино. Италианските шивачи бързо се превръщат в говорители на обществото. Триумфира нова модна формула - изцяло в италианска естетика. Променя се и женската фигура - новият тип здрава, закръглена и грееща жена, която блести в конкурсите за красота, се превръща изведнъж героиня на неореализма.
Още подробности може да чуете от разговора на Юлия Владимирова с Маргарита Андреевска.
Весела Бабинова и Владимир Зомбори са едно от най-обичаните от българската публика артистични семейства. Любимо ястие на актрисата в навечерието на Коледа са сушените чушки с боб. За Зомбори обаче нещата не стоят така "постно". "Той, човекът, винаги е обичал да си хапва месце. Независимо от никой празник на тази планета Земя. Това може да е много..
Дните по Коледа като че останаха най-семейните празници . На Бъдни вечер, независимо от своя ритъм на работа и живот, каквото и да диктува дигиталната трансформация, всеки иска и се събира с най-близките си, със семейството . Раждането на новото Слънце, на младия Бог Исус Христос е хубав повод да се съберем, да се срещнем около постната трапеза..
Националният конкурс "Най-добър младежки стартъп в България 2025" е отворен за кандидатстване. Това ще бъде четвъртото поред издание на състезанието, организирано от Софийския университет "Св. Климент Охридски" (СУ) съвместно с Фонд на фондовете (ФнФ) с мисията да вдъхнови и подкрепи младите предприемачи в България като предостави платформа за..
Защо празнуваме Коледа? Откъде идва Добрият старец? Защо на Рождество Христово си подаряваме подаръци? На тези въпроси отговарят децата от столичната 29-а детска градина "Слънце". Чуйте ги.
Асоциация "Прозрачност без граници" ( АПБГ) публикува резултатите от Индекса на местната система за почтеност за 2024 г., които подчертават 10-годишен напредък в прозрачността и отчетността на местното управление в България. В началото на прилагане на показателя - през 2015 г., общият индекс е бил 3,14 точки, докато през 2024 г. достига..
Въпреки неголемия бюджет, който България отпуска за наука, страната ни се развива успешно в тази сфера. В Българската академия на науките работят учени в 50 института. Страната ни разполага и около 50 висши учебни заведения, каза пред Радио София главният редактор на сп. "Българска наука“ Петър Теодосиев. "Всичко това дава капка по капка..
Общо 10 бебета се родиха през 2024 г. по донорската програма на Столичната община за подпомагане на семейства с репродуктивни проблеми. От тях четири са момчета и шест - момичета, а две двойки са близнаци , съобщиха от Общината. Десетте деца са родени в периода ноември 2023 г. - декември 2024 г. Одобрени са били 30 двойки. Предстои да..