Обективната информация по отношение промените в климата стига трудно до обществото, поради слабия интерес на централните медии, както и от подценяване на проблема на политическо ниво. Обикновено в обществото е популярно мнението, че промените в климата са нещо, което се случва далеч от България и нищо не зависи от нас, но Европейския съюз ни принуждава да взимаме неизгодни за нас решения. Само с усилията на неправителствения сектор е трудно да се достигне до по-широки кръгове от българското общество.
Това мнение изрази в предаването „Срещу стената“ Тодор Тодоров от неправителствената организация „За Земята“.
Според доклад на Европейската агенция по околната среда за периода 2000-2014 година, замърсяването на въздуха е най-голямата отделна екологична заплаха в Европа. През 2013 г. е имало почти 470 хиляди случая на преждевременна смърт в 41 европейски страни, които са пряко свързани със замърсяване на въздуха. Фините прахови частици, както и приземният озон и азотният диоксид причиняват или изострят дихателните проблеми, сърдечносъдовите болести, рака и водят до скъсяване на живота.
За България данните са още по-стряскащи. Доклад на ООН от 2011 г. сочи, че заедно с Румъния и Армения, сме начело в световната класация на смъртните случаи, причинени от замърсен въздух, а четири от петте града с най-мръсен въздух в Европа са именно у нас.
За пореден път много закъсняха разяснителните кампании на правителствено ниво по тема енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници, нови технологии. Политиците и бизнеса все още предпочитат да подкрепят икономиката на потреблението и изхвърлянето, която им позволява да паразитират върху държавните поръчки и фондовете в сферата на енергетиката, смята Тодор Тодоров.
Не на последно място, обикновено интереса на медиите в България е кампаниен, във връзка със събития като Международния ден за борба с промените в климата или Конференцията по въпросите за изменението на климата в Париж от миналата година.
Защо по тази жизнено важна тема у нас почти не се говори, кой има интерес от това, за бъдещето на електромобилите като алтернативен начин на придвижване, както и за казуса АЕЦ „Белене“- „истински учебник по корупция“ – може да чуете разговор с Тодор Тодоров от сдружение „За земята“ в прикачения звуков файл.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
В петък водещият Лъчезар Христов и гостите тази седмица Георги Захариев – основател на Finance Academy, и Алексей Пампоров - социолог от Института по философия и социология при БАН, обобщиха всички теми от седмицата и коментираха в добавка: Държавната администрация и това какво се очаква от тях - бюджет, ефективност; Презастрояването в София..