Обективната информация по отношение промените в климата стига трудно до обществото, поради слабия интерес на централните медии, както и от подценяване на проблема на политическо ниво. Обикновено в обществото е популярно мнението, че промените в климата са нещо, което се случва далеч от България и нищо не зависи от нас, но Европейския съюз ни принуждава да взимаме неизгодни за нас решения. Само с усилията на неправителствения сектор е трудно да се достигне до по-широки кръгове от българското общество.
Това мнение изрази в предаването „Срещу стената“ Тодор Тодоров от неправителствената организация „За Земята“.
Според доклад на Европейската агенция по околната среда за периода 2000-2014 година, замърсяването на въздуха е най-голямата отделна екологична заплаха в Европа. През 2013 г. е имало почти 470 хиляди случая на преждевременна смърт в 41 европейски страни, които са пряко свързани със замърсяване на въздуха. Фините прахови частици, както и приземният озон и азотният диоксид причиняват или изострят дихателните проблеми, сърдечносъдовите болести, рака и водят до скъсяване на живота.
За България данните са още по-стряскащи. Доклад на ООН от 2011 г. сочи, че заедно с Румъния и Армения, сме начело в световната класация на смъртните случаи, причинени от замърсен въздух, а четири от петте града с най-мръсен въздух в Европа са именно у нас.
За пореден път много закъсняха разяснителните кампании на правителствено ниво по тема енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници, нови технологии. Политиците и бизнеса все още предпочитат да подкрепят икономиката на потреблението и изхвърлянето, която им позволява да паразитират върху държавните поръчки и фондовете в сферата на енергетиката, смята Тодор Тодоров.
Не на последно място, обикновено интереса на медиите в България е кампаниен, във връзка със събития като Международния ден за борба с промените в климата или Конференцията по въпросите за изменението на климата в Париж от миналата година.
Защо по тази жизнено важна тема у нас почти не се говори, кой има интерес от това, за бъдещето на електромобилите като алтернативен начин на придвижване, както и за казуса АЕЦ „Белене“- „истински учебник по корупция“ – може да чуете разговор с Тодор Тодоров от сдружение „За земята“ в прикачения звуков файл.
Весела Бабинова и Владимир Зомбори са едно от най-обичаните от българската публика артистични семейства. Любимо ястие на актрисата в навечерието на Коледа са сушените чушки с боб. За Зомбори обаче нещата не стоят така "постно". "Той, човекът, винаги е обичал да си хапва месце. Независимо от никой празник на тази планета Земя. Това може да е много..
Дните по Коледа като че останаха най-семейните празници . На Бъдни вечер, независимо от своя ритъм на работа и живот, каквото и да диктува дигиталната трансформация, всеки иска и се събира с най-близките си, със семейството . Раждането на новото Слънце, на младия Бог Исус Христос е хубав повод да се съберем, да се срещнем около постната трапеза..
Националният конкурс "Най-добър младежки стартъп в България 2025" е отворен за кандидатстване. Това ще бъде четвъртото поред издание на състезанието, организирано от Софийския университет "Св. Климент Охридски" (СУ) съвместно с Фонд на фондовете (ФнФ) с мисията да вдъхнови и подкрепи младите предприемачи в България като предостави платформа за..
Защо празнуваме Коледа? Откъде идва Добрият старец? Защо на Рождество Христово си подаряваме подаръци? На тези въпроси отговарят децата от столичната 29-а детска градина "Слънце". Чуйте ги.
Асоциация "Прозрачност без граници" ( АПБГ) публикува резултатите от Индекса на местната система за почтеност за 2024 г., които подчертават 10-годишен напредък в прозрачността и отчетността на местното управление в България. В началото на прилагане на показателя - през 2015 г., общият индекс е бил 3,14 точки, докато през 2024 г. достига..
Въпреки неголемия бюджет, който България отпуска за наука, страната ни се развива успешно в тази сфера. В Българската академия на науките работят учени в 50 института. Страната ни разполага и около 50 висши учебни заведения, каза пред Радио София главният редактор на сп. "Българска наука“ Петър Теодосиев. "Всичко това дава капка по капка..
Общо 10 бебета се родиха през 2024 г. по донорската програма на Столичната община за подпомагане на семейства с репродуктивни проблеми. От тях четири са момчета и шест - момичета, а две двойки са близнаци , съобщиха от Общината. Десетте деца са родени в периода ноември 2023 г. - декември 2024 г. Одобрени са били 30 двойки. Предстои да..