Как се променя пазарът на труда с оглед на все по-голямата автоматизация на работния процес и какви са новите изискания, които трудещите се, израснали в дигитална среда имат?
Отговорите потърсихме заедно с Лидия Шулева от българската търговско-промишлена палата и Милена Драгийска, част от мениджмънта на голяма верига хранителни магазини.
Тази година на икономическия форум в Давос беше представено едно представително международно изследване "Революция на работното място", което каза, че апокалипсисът по отношение на работните места се отлага в смисъл, че независимо, че много работни места ще бъдат заменени от машини и дигитализация, ще се създаде необходимост от нови работни места и професии и нетната величина е в полза на увеличаване на работните места.
Това коментира в ефира на Радио София Лидия Шулева. В същото време една друга световна статистика казва, че за последните 10 години само един от четирима работещи работи на трудов договор, а останалите - в алтернативни форми като самонаемане, дистанционна работа, споделена икономика, фрийланс, допълни още тя. Голямата пропаст между поколенията в момента е едно от основните предизвикателства в тази посока.
Какво търси новото поколение работещи, израснали в дигитална среда, попитахме и Милена Драгийска. Това ново поколение може да помогне на всеки от нас да се отвори към света и да спрем да мислим догматично. Това ново поколение е много по-свободно и с много по-високо самочувствие. Това са много взискателни в добрия смисъл на думата хора, които задават често въпроса "Защо?". И ако не сме готови да говорим съдържателно, това не работи. Едно от основните неща е откритостта. Също така те много държат на баланса между работа и личен живот. Което не значи, че не им се работи. Тук става дума за едно напасване един към друг, което дори не е ново. Дупката между поколенията я е имало и досега, просто с помощта на дигиталното и технологичното задачата за работодателите става по-трудна.
Подробностите чуйте в звуковите файлове.Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
В петък водещият Лъчезар Христов и гостите тази седмица Георги Захариев – основател на Finance Academy, и Алексей Пампоров - социолог от Института по философия и социология при БАН, обобщиха всички теми от седмицата и коментираха в добавка: Държавната администрация и това какво се очаква от тях - бюджет, ефективност; Презастрояването в София..