Предраг и Миодраг Якшич: Да бъдем себе си. Да правим изкуство за истинския живот

Предраг: Тази история, между другото, е и за това, че съдбата на главния герой е много сходна със съдбата на повечето балкански народи. Често светът гледа на нас през призмата на стереотипите, макар че и ние понякога правим това спрямо другия свят. Но това не е толкова съществен проблем. По-лошото е когато ние, които сме тук, започнем да  живеем по правилата на стереотипите. А ние трябва да се върнем към себе си, да излезем от остарелите представи на света за нас. Това е същността на нашия филм. "Завръщането" е драма, с трилър елементи. Филмът е доста по-различен от всичко, което се прави в Сърбия. Самият аз исках да бъде по-различен. Има своеобразна уестърн структура, но преплита различни жанрове и стилове. И каня вашите слушатели да гледат филма.

- А след София филм фест, каква ще бъде съдбата му? Ще продължи ли да се показва у нас?

Миодраг: Надявам се, че ще установим нужните контакти за това. Бихме искали, защо не! България е приятелска, съседна държава, и мисля, че едни други се разбираме отлично. Обикаляйки София, видях, че много наши певци правят концерти тук. А и в край сметка аз работя с много български творци, идвам често тук и бих искал наистина филмът намери дистрибутор или пък да бъде излъчен по телевизията. Смятам, че е благодарен за телевизия, защото ще прикове зрителите към екрана. Те ще искат да видят края на филма, а когато го видят, ще бъдат шокирани...

- Като заговорихме за изкуството, как се прави кино в Сърбия. Как си набавяте средствата, кой ви помага и има ли държавна намеса в кинопроизводството?

Миодраг: Съществува държавен фонд, да. Но при последния конкурс - от 20-30 кандидатстващи филма, само три от тях получиха финансиране. За нашия филм ние не сме кандидатствали в този фонд, тъй като бяхме притиснати от времето. Ние имахме подписани договори с актьорите и не можехме да чакаме държавата да реши дали ще ни финансира или не. Получихме сериозна подкрепа от град Сомбор, защото всичко беше снимано там. Имахме и няколко дребни спонсора. Като цяло много трудно е да се снима филм в Сърбия - не само заради недостатъчните средства, но и поради неразбирането на хората, занимаващи се с кино. Има една обща затвореност на кръговете, които взимат решения. Всичко се свежда до няколко имена, които си помагат един на друг и толкова. Затова и не разчитаме много-много на държавата. Трябва да се движиш сам по собствения си път. Ако междувременно дойде и държавна помощ, добре дошла е, но трябва да търсим партньори и извън тези държавни фондове. Ето, ние успяхме сами да направим този филм. Подготвяме още два проекта. За тях ще разчитаме и на сътрудничество с колеги от други държави в региона. С удоволствие бихме установили контакт с компания от България. Не е толкова сложно, колкото изглежда.

- Учудва ли се още светът на нашия регион, интересува ли се той от Балканите, както по времето на филмите на Емир Кустурица? 

Предраг: Струва ми се, че вече трябва да бягаме от стандартния прочит на Балканите. Да, наистина, има филми, които се занимават с въпроси, които интересуват Европа и засягат етническите права, каквито бяха и продукциите на Кустурица. Проблемът обаче е в друго и е свързан с това, за което говорихте с Миодраг - осигуряването на средства. Много често финансирането зависи от европейски източници. Тогава обаче авторите са ограничени и трябва да задоволят интересна именно на кръговете, които дават парите. По този начин често се изкривява представата за Балканите. Лансира се една стереотипна история, която не е достоверна. Ние, които живеем тук, разбираме всичко, но за западния човек не е така. Ако вие повтаряте до несвяст една история, която всъщност е просто една метафора, едно преувеличение, тя губи свойството си на метафора и се превръща в реалност. Е и нашите автори, за да се доберат до финансирането, изпълняват очакванията, които им се задават от западноевропейското разбиране за Балканите. Смятам това за изключително погрешно. Но ние сме тези, които трябва да разбият стереотипите. Ние имаме проблеми, каквито имат всички хора по света и в Европа. Затова трябва да снимаме друг тип филми. Сигурен съм, че Европа и светът биха свикнали с нормалните филми от Балканите. Като казвам нормални, имам предвид истински филми - такива, които показват истинския живот". 

- Вече стана ясно, че вие сте братя. Живеете в Сърбия, в Белград. Как вие разбирате Балканите? Какво е за вас мястото, на което живеем - благословия или проклятие?

Миодраг: Можем да кажем, че и двете са валидни. В зависимост от гледната точка. Аз поглеждам от положителната страна на нещата и обичам Балканите, обичам хората тук и работя съвместно с тях в различни области. Буквално от момента, в който станах самостоятелна личност, независеща от родителите си, аз започнах да работя с хората около мен, от страните около нас. След онази нещастна война в бивша Югославия, аз като продуцент бях един от малкото хора, които първи свърза отново творците в региона. Организирах им различни събития и прояви. Лично аз обичам хората от Балканите. Близки са ми по темперамент, харесва ми техният поглед към света. Смятам, че те са искрени и можем в пряк разговор да се разберем, дори и да мислим различно. За жалост на тази наша територия много често се е стигало до конфликти. И това са конфликти, предизвикани от елитите, от политическите лидери, не от обикновените граждани или от творците ни, които част от световната култура. Може би все още се намираме в една стагнация. Това, което преди малко каза и Предраг - мисля, че етно мотивите и войните вече са изтъркани, като емблема на региона пред света. И неслучайно една Румъния напредна невероятно в кинематографията. Тоест, и ние трябва да намерим нов резервоар за киното. А Балканите са един огромен резервоар от теми и идеи.... Аз съм щастлив, че един от моите проекти, е Белградският фестивал на музикалното майсторство. Там си дават среща страхотни музиканти от Балканите. За много от тях фестивалът е трамплин за по-нататъшна успешна кариера. Гордея се, че от нашия фестивал тръгна Сара Ренар - една прекрасна изпълнителка и авторка от Хърватия. Днес тя е звезда. Щастлив съм, че си сътруднича и с един прекрасен български музикант - Лили Друмева. Тази есен тя започва един бард фест в София, а ние ще го подкрепим. С това искам да кажа, че изобщо не е важно от коя страна идваш. Важно е какво показваш и представяш на хората. Това трябва да е водещото и в представянето ни пред света.

- А какво знаете за българското кино, за българската кинематография?

Предраг: Аз мисля, че и България има същия проблем като Сърбия. А това са изтърканите мотиви, които ползва. Миодраг каза, че в региона най-стабилна е румънската кинематография. Тя се оттласна много надалеч и от сръбската, и от българската кинематография, които бяха изключително разпознаваеми. Преди време няма как да сбъркате какъв филм гледате - сръбски или български. Сега това го има в Румъния.  Значи тази страна прави страшно различни филми, изненадващи, смели филми. И така успява!

- Много хора пътуват по света, работят там, живеят там. Промениха ли се ценностите? Кое е негативното и позитивното на тази глобализация?

Предраг: Да, всеки медал има две страни. Има обаче и една особеност. Когато хората се върнат от чужбина, те престават да бъдат това, което са били там. В нашия филм "Завръщането" се сблъскахме с интересна ситуация. Американски актьори говорят на английски, сръбските - на сръбски. Главният ни герой обаче, човекът, който се завръща, той говори и на английски, и на сръбски език. В крайна сметка се оказва, че това няма никакво значение. Ако двама или повече души искат да се разберат, ще го направят и на различни езици. От друга страна привлякохме и няколко сръбски актьори, които иначе живеят в чужбина. За снимките на филма те трябваше да дойдат в Сърбия, т.е. да се завърнат. Именно те се оказва, че имаха потребност да бъдат себе си. В ето това е същността на нещата. Разбира се, не искам да кажа, че не трябва да уважаваш другия, различния. Напротив. Но ако уважаваш сам себе си, то и другите ще те уважават. С едно изречение - не е добре да играем роли с цел да се харесаме на другите. Нека бъдем себе си!

- И за край - пожелайте нещо на нашите слушатели?

Миодраг: Аз искам да ги поканя да дойдат в Сърбия, да дойдат в Белград и да видят нашата прекрасна столица. Ние сме народи, които сме си много близки. Смятам, че се разбираме добре. Ето водим разговора на прекрасен сръбски език. А, когато дойдете в Сърбия, то ние ще трябва да ви изненадаме, като проговорим на български.

Предраг: Бих пожелал на вашите слушатели, ако се занимават с изкуство, нека да бъдат себе си. Да работят това, което ги изпълва с ентусиазъм и енергия. На онези, които обичат киното, ще кажа - нека сами да стигат до извода: кое е добро и кое - лошо, да не се поддават на външни влияния. Важното е какво вие усещате, когато гледате нещо, когато четете или слушате. Това е най-важното нещо на света!