"Храната е много важна за протичане на всички процеси в човешкото тяло. Тя има две основни биологични роли - енергийната стойност и строителен материал, както за растежа и развитието на младия човек, така и за възстановяване и обновление на клетките в организма на зрелия човек", каза в студиото на Радио София проф. д-р Донка Байкова.
Храната обаче е и фактор, който моделира заболеваемостта през последните години
"Тези заболявания, които преди две десетилетия изместиха инфекциозните болести, се наричат вече хронични незаразните болести. Преди 10-тина години бяха болести на цивилизацията, след това терминът стана социално значими болести, после хронични болести, свързани с храненето, а сега само хроничните незаразните болести, защото те винаги са свързани с грешки в храненето. Това са сърдечно-съдовите заболявания, метаболитните проблеми - високи нива на холестерол, атеросклерозата, инсултът, коронарните смущения, ракът на дебелото черво, на млечната жлеза, диабетът и затлъстяването", каза проф. Байкова. По думите й, за болните се налага задължително корекция в храненето. А здравите хора трябва да се предпазят от тези заболявания.
И можем, и не можем да се предпазим от вредните храни
"Дори да изберем здравословен начин на хранене на семейството, няма да можем да реализираме всичко на практика. Дори и да избираме натурални продукти - охладена риба, картофи, ориз, боб, леща, яйца, но самите те, за да са на пазара, също са обработени по някакъв начин. Тогава трябва да избираме био продукти, но и за тях не сме сигурни", каза специалистът. По думите й, цената им в търговската мрежа е доста по-висока, но не можем да сме сигурни дали даден продукт е наистина "био".
Проф. Байкова отбеляза третирането на животните с антибиотици и хормони, за да има млеконадой, или за да не боледуват от мастит. Остатъчното месо е минало карантинния период, т.е. животните са освободени от тях. И въпреки това не можем да бъдем сигурни.
"Редица наши тревоги могат да ни направят песимисти и да ни доведат до крайност. Но ще кажем: да, човешкият организъм има свои предпазни механизми. Той е една съвършена биологична система и може да се справи с различни неща".
Трябва да търсим по-малкото зло
"Да се храним разнообразно, по възможност с по-натурални продукти, а не технологично обработени, където непременно ще са добавени Е-та, които подобряват технологичния процес", каза специалистът. Това са оцветителите, които подобряват външния вид; консервантите за удължаване на срока на трайност и за предпазване от опасни бактерии; антиоксиданти, за да не гранясат мазнините; подсладители за по-добър вкус; емулгатори; минерални соли за цвят; натриев нитрит при колбасите, без който колбасите ще са с жълтеникав цвят и по-кратък срок на годност. По думите на проф. Байкова, в ХХI век да говорим,че е възможно изцяло без технологични подобрители в храните е невъзможно.
За всички групи технологични добавки (Е-та) има определени допустими нива, които се контролират от Органа по безопасност на храните за европейските страни. Но никой не е направил научно проследяване и проучване какъв би бил ефектът, ако в един прием на храна консумираме например 11 или 15 Е-та, и то с висока концентрация, т.е. към горна граница на тяхната допустимост.
Защо е важно да четем на етикетите и какви храни да изберем - чуйте в разговора с проф. Донка Байкова в прикачените звукови файлове!
Коментатори във "Форум" във вторник бяха Добромир Живков от Маркет линкс и Пламен Димитров от Българско геополитическо дружество. Заедно с водещия Лъчезар Христов, част от темите, които дискутираха бяха: 2024 г. и 2025 г. - равносметка и очаквания Парламентът стартира работа в условия на несигурност и неизвестност за бъдещо правителство..
Какво можем да направим с коледните подаръци, които не желаем да задържим? Този въпрос си задаваме често, когато за празниците сме получили нещо, което вече имаме, нещо, от което не се нуждаем или просто не ни харесва. Една от възможностите е да върнем в магазина подаръка, който сме получили. Когато стоката е закупена през електронен магазин,..
Боянската църква безспорно е сред историческите светини, с които разполага страната ни и това е оценено още през 70-те години на ХХ век от ЮНЕСКО. Църквата продължава да бъде реставрирана и да се съхранява по изключителен начин заради изключително ценните стенописи, които притежава. Църквата е построена през 1259 г., свързвана е със севастократор..
Диригентът и преподавател в Националната музикална академия Иван Стоянов е родом от Габрово, но е “присаден” в София. Казва за себе си, че е болезнено свързан с природата и обича да прекарва времето си далеч от града, като дори препоръча на софиянци да опознаят Стара планина, защото според него всички ходят на Витоша или Люлин планина, но Балканът не им..
Сериозен ръст на случаите на човешки метапневмовирус (HMPV) се наблюдава в Северен Китай. Място за паника няма, каза пред Радио София вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова. По думите й, вирусът е познат на човечеството отдавна, но е идентифициран едва през 2001 г. "Той произлиза от един подобен птичи метапневмовирус. Смята се, че..
За икономическите предизвикателства пред България през 2025 година, представи своята прогноза икономистът Стоян Панчев, председател на Българското либертарианско общество, основател на Експертен клуб за икономика и политика. Какво да очакваме за доходите ни? Каква е прогнозата за икономиката ни през настоящата година и колко близо ще сме..
Кръгово кръстовище ще разтоварва трафика в един от най-натоварените райони в Перник. Пътното съоръжение ще бъде изградено при пресичането на улиците "Владайско въстание” и "Димитър Благоев”. Улица "Димитър Благоев" е основна пътна артерия в Перник, свързваща кварталите "Църква” и "Изток” и републиканския път за Кюстендил, а ул. "Владайско въстание”..