93 % от потребителите търсят храна, произведена от местни ферми, а 40 на сто смятат, че през последните 4 години предлагането на фермерски продукти се е увеличило. Това сочи изследване на Естат, проведено сред 240 души, част от Проекта „За Балкана и хората“.
Проектът има за цел да свърже опазването на природата и бизнеса. Започва преди 5 години с подкрепата на швейцарската програма за сътрудничество и е на стойност близо 5 млн. франка. В него участват 5 неправителствени организации от България и 4 организации от Швейцария. Сред основните задачи е да се улесни достъпа на малкия производител до крайния потребител. Въпреки напредъка, който е постигнат , все още търсенето остава по-голямо от предлагането и в Швейцария биопродуктите са много по-евтини дори от тези в България, коментира социолога Вера Статевска.
В страната разположена в сърцето на Алпите има няколко начина по които потребителите могат да си купят екологично чисти продукти, произведени в по-малки ферми.“ В някой случай клиентите пазаруват директно от самите стопанства, като това е регламентирано от закона“, обяснява Питър Демари от Сдружение „Разменна мрежа за устойчиво развитие „ в Швейцария.
Благодарение на проекта „За Балкана“ у нас фермерските пазари стават все по-популярни и вече 80 фермери от цялата страна са регистрирани за преработка на мляко, а 25 малки производители са били подпомогнати по програмата. Освен това са постигнати и големи облекчения в Наредба 26, която регламентира продажбата на продукция от по-малки ферми, казва д-р Стоилко Апостолов от Фондация за биологично земеделие „Биоселена“ .
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...
Ана Андреу Бакеро гостува в България с дебютния си исторически роман „Принцесата от Бухенвалд“ – печалната история на Мафалда Савойска, сестра на Царица Йоанна Българска. Събеседник ни е Деметра Димитрова, редактор на романа: "Тайно се надявахме тя да дойде, имахме интересен диалог с читателите. Инициативата дойде от Институт "Сервантес"...
Лечение чрез хипноза – митове и легенди. Гост по темата е Екатерина Цанова: психолог, който работи с Позитивна психотерапия и Хипнотерапия при паник атаки, повишена тревожност, страхове, фобии, безсъние, депресивни състояния, обсесивно-компулсивно разстройство, хранителни разстройства, житейски кризи и др.: "Хипнозата е състояние на контролиран..
Започва 29-то издание на София Филм Фест – представя ни го основателят, самият Стефан Китанов: "Особено забележително е присъствието на българския филм - около 60 от 180-те филма са български. Почти 50 са премиерни, Важно е да гледаме българското кино в контекст, да сравним филмите помежду им и със световни. Темите са многообразни - от исторически до..
Започва Мисия „Стани инженер изобретател в Музейко“ – в нея ни въвеждат Александра Димитрова и Валентина Венкова: "Децата учат чрез играта, чрез преживявания. Така усвояват нови знания много лесно. Активират се всички видове интелигентност. С днешните работилници даваме възможност да се докоснат до различни професии, да влязат в обувките на..