Тогава той обясни каква е разликата между генетичното изследване и геномиката като подход за установяване на мутации едновременно на хиляди гени; каква е разликата между генетична болест и генетично предразположение; ще повторя и тъжния факт, че България единствена в ЕС няма национална програма за диагностика и профилактика на генетичните болести.
Гените не са всичко, отбеляза проф. Кременски и посъветва да помислим добре преди да настояваме за генетично изследване…
Ето продължението на темата, в която с експерта се спираме за необходимите изследвания на бременните жени, но не само:
Всички генетични изследвания по света са доброволни, след информирано съгласие.
Трябва да има алгоритъм, да се правят 3 изследвания, а друго – по желание. Но хората да са информирани, да са предупредени, да не се тревожат излишно.
Резултатът от изследването трябва да бъде описан без медицински термини, за да може бременната да не се притеснява от неясноти.
За разлика от другите изследвания, при генетичните задължително трябва да има интерпретация. И тя да е разбираема.
Трябва интерпретациите са унифицирани, а не различни при различните лаборатории. И да има указание какви консултации да се проведат по-нататък.
Независимо какви генетични изследвания се правят (или не) утразвуковото изследване е силно препоръчително. Поне два специализирани прегледа. Единият в 11-14 седмица (АГ специалистите ги знаят) – да се видят определени показатели, и вторият – в 18-22-ра седмица – т.нар. фетална анатомия.
Колкото до фолиевата киселина: Това е витамин В 9, безвреден е, а жените трябва да пият 2 месеца преди да забременеят.
Мутацията на гени може да доведе до страдания, но може и да даде предимства на индивида.
Да, гените имат отношения към бъдещите качества и признаци на детето - очи, ръст, цвят на косата, умно (евентуално), сексуална ориентация и политически предпочитания (40%), но това всъщност са предразположения, по-важното е как ще протече бременността, как ще се роди и как ще възпиташ това дете, каква ще бъде социалната среда, в която то ще живее.
Има и генетично предразположение за (не)щастие, но много зависи от социалната среда, от възпитанието и начина на живот.
Чуйте втората част от разговора с проф. Иво Кременски.
Мая Бочева-Уики, художник-илюстратор и издател на детски книги-игри представя д ебютния си късометражен анимационен филм „Кой светна Луната?“, реализиран с подкрепата на НФЦ. Филмът вече е с номинация за „Златен ритон“ и е създаден по едноименната книга, с която децата ще се запознаят след прожекцията (1 март, 17 ч., вход свободен - сцена Централни..
Първи март през погледа на един американец – комикът Доналд Микнеър ни разказва за своите впечатления за българския празник и колко дълго трябва да носим мартениците на ръката си. Доналд Микнеър живее в България през последните 5 години. Неговият стил на комедия е смесица от разказване на истории и културни наблюдения, като с чувство за хумор..
Регионален исторически музей- София представя най-новата си дигитална рубрика „ Сградите разказват “. Инициативата е част от проекта „ КЛаДА-БГ “ и включва видео материали , представящи историите на известни и емблематични сгради в центъра на столицата и на хората, които са ги обитавали. В част от видеата може да чуете и видите наследниците на..
Коментатори във "Форум" тази седмица са бившият заместник-министър на икономиката и външните работи Милен Керемедчиев и адв. Петромир Кънчев. Заедно с водещия Лъчезар Христов, част от темите, които дискутираха днес, бяха: - Обобщение на темите от седмицата - Дневният ред в парламента – борбата за регулаторите, сваляне на депутатски имунитети,..
Възможно ли е гласът да бъде оръжие срещу емоционалните блокади? На този въпрос отговарят психологът Михаела Ангелова и психовокалният инструктор Велин Марков. Двамата са семейство, което освен любовта, намира и връзката между психологията и музиката. "Преди три години създадохме нашето първо бебче – "Глас и гняв“, с което помагаме на хората..
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
"Когато през февруари 2022 година започна пълномащабната руска агресия срещу Украйна, аз се опитах да съставя речник на войната , разказва Остап Сливински. Събира кратки истории от по няколко реда или страничка и ги структурира по азбучен ред – като истински речник. Книгата му вече може да се прочете и на български, а за съжаление..