Трябва ли да ни е страх от страшните игри

публикувано на 19.09.17 в 12:09

Снимка: youtube.com

Компютърните игри могат да се превърнат в убежище от реалните болки, с които подрастващите се сблъскват

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Какво се случва в съзнанието на децата, когато играят страшни или изпълнени с насилие компютърни игри? Трябва ли да се притесняваме, когато влечението им към такива забавления се засилва? Това са все въпроси, които повечето родители днес си задават.
В "Радиоприемница" ние се опитахме да потърсим някои обяснения, без претенция за изчерпателни отговори, тъй като, когато става дума за човешката душа, то всичко е твърде субективно и относително. Факт е обаче, че има модели, които са атрактивни за съзнанието на подрастващите векове наред. За тях поговорихме с психолога и психотерапевт Мален Маленов, един от създателите на магистърската програма "Артистични психологически практики и психодрама" в Нов български университет.

Започнахме с теорията на Владимир Проп, свързана с вълшебните приказки. Става въпрос за едно излизане от обичайната ситуация на героя и преминаване през различни трансформиращи премеждия.Там има и много допълнителни персонажи, най-важният - неприятелят, който със страшната си мощ застава пред героя и трябва да се получи някакъв вид стълкновение, свързано с борба. По пътя има дарители, които дават магически предмети в помощ на героя. Забраната и нейното прекрачване, срещата с неприятеля и борбата, изходът - това са елементите на приказката, които можем да видим във виртуалните игри, разказва Мален Маленов.

Нито приказките, нито компютърните игри, обаче, могат да привлекат вниманието на децата, ако те не засягат неща, които вече съществуват в техните съзнания. Детето се ражда на света с доста активна умствена дейност и ние трябва да си даваме сметка, че то има доста активна фантазна дейност още преди да дойдат думите, продължава той.

Фантазиите от части са провокирани от реалността, отчасти от вътрешния свят на детето. Затова и страшните елементи в приказките (а и в игрите) са начин детето да преживее и овладее своите страхове. Но във виртуалното пространство има и една ненаситност, която може да се подсили с дългото пребиваване там. Така компютърните игри биха могли да се превърнат в убежище от реалните болки, с които подрастващите се сблъскват, и това да забави тяхното емоционално и личностно развитие.

Още от разговора на Гергана Гайдарова с Мален Маленов - чуйте в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!