Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Повишен интерес съм хуманитарните науки в Софийския университет

Снимка: Олга Добрева

В неделното ни Радиокафе с водещ Анелия Торошанова гостуваха доц. Георги Бърдаров - зам.- декан на Геологогеографския факултет, ръководител на катедра „Социално-икономическа география“, специалист по Демография и Етно-регилигиозно конфликти, доц. Мира Маркова - зам. - декан на Историческия факултет, специалист етнолог, и Калоян Цветков - асистент по География на населението и селищата, Геоурбанистика и Етно-религиозни конфликти.

Действително ли се е променило качеството на висшето образование, доц. Бърдаров?

Промени има със сигурност, тъй като се променя и светът около нас. Навсякъде около нас. Дали е паднало качеството, това вече е съвсем друг въпрос. Според мен се променя и начинът на преподаване и начинът на предаване на знанията. Като цяло има криза в системата на образованието в България, нормално, има криза в почти всички сфери на живота страната, но не съм съгласен, че се е променило драстично в негативна посока.

Появата и развитието на големия брой университети може да се разглежда от две страни. От една страна младото съвременно поколение, което е безспорно технологично и е ориентирано към маркетинг, реклама, нови технологии, което е обяснимо. От друга страна има една стабилна прослойка, която се насочва към хуманитарното знание, тъй като то е нужно на всяко едно общество, смята доц. Мира Маркова:

Като историк ще започна с една фраза на Платон, че в едно общество се развива онова, което е на почит в него. Смятам, че образованието е на почит във всяко едно общество, въпросът е в какви измерения. Онова, което допуснахме да се случи с акредитацията на 52 или 53 висши учебни заведения, довежда до девалвация. Дори и Бил Гейтс иска да знае кой е, в крайна сметка, за да си добре реализиран човек, трябва да си дадеш сметка кой си и защо си такъв.

Хуманитаристиката има трайно присъствие в нашето общество, всяко едно общество се нуждае от хуманитаристи. Донякъде те са в периферията на общественото развитие, не са може би най-водещите, особено в съвремеността. Но това са личностите, които задават посоките, търсят решенията, ако им потърсят мнението биха дали и отговор как да бъде решен един или друг въпрос, изтъква доц. Маркова и добавя:

Ние реализирахме стабилен прием, с повишен интерес. Много мотивиран първи курс, може да не са драстично повече студенти, но с доста висок бал. Лауреати на олимпиади станаха наши студенти. Има повишен интерес към историята, търсене на пътя на етнологията и от друга страна, някои нови специалности, които пак са хуманиратни, но в една сфера на антропология, културология и социалните науки като хебраистиката, например, която реализира стабилен прием. Това е една дисциплина, която предоставя знания за историята, езика, културата на еврейския народ, също дава възможност за реализация на младите хора.

Кое провокира младите хора да кандидатстват в Софийския университет и защо то е предпочитано учебно заведение у нас?

Нашите специалности география и геология в Геолого-географския факултет са едни от най-старите в университета. Имат голяма традиция. Редица кадри, които са завършили Софийския университет, намират работа в големи институции, в държавни институции, в частни фирми. Аз лично съм пътувал много по Света и в САЩ съм срещал хора, които са завършили моята специалност, обясни Калоян Цветков - асистент по География на населението и селищата, Геоурбанистика и Етно-религиозни конфликти.

Според асистент Цветков именно традициите, качествените преподаватели, акредитацията на универиситета, както и рейтинговата система, според която Софийския университет, се нарежда на челна позиция, са факторите, които определят най-старото висше учебно заведение у нас като най-предпочитан избор за образование у нас.

Целият разговор с доц. Георги Бърдаров, доц. Мира Маркова и ас. Калоян Цветков можете да чуете в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Илона Стоянова и Даян Русинов

Научете се да слушате децата си

Учителите от 117 училище „Св. Св. Кирил и Методий“ Илона Стоянова и Даян Русинов представят проекта за опазване на културното наследство, по който работят.  Целта на проекта е учениците да задълбочат своите знания, свързани с българската история и традиции, а крайният продукт ще бъде документален филм "Наследство в камък и слово", който ще бъде..

публикувано на 01.06.25 в 11:56
Екипът на Ние, децата (Мария - вляво)

Децата вдъхновяват с начина, по който гледат на света

Мария Бояджиева за предаването на Радио София "Ние децата": "Ангелина Грозева и Андриан Асенов - преди 4 години се събрахме заедно, имахме сходни идеи какво трябва да е едно детско предаване. Имаме същия ентусиазъм. Сюжетите ни са различни - последният бе за националния химн. Децата вдъхновяват с начина, по който гледат на света. С много учудване,..

публикувано на 01.06.25 в 11:10
Ани Тодорова

Децата да следват мечтите си

Ани Тодорова преподава в българските училища в Брюксел и в Антверпен. От първи до десети клас пее в Детския радиохор, където се заражда любовта ѝ към класическото пеене. През 2010 година заминава за Брюксел с бъдещия си съпруг, българин, израснал във Франция и Белгия. Пее в хора към Европейската комисия. През 2012 година е заместник учител в българската..

публикувано на 01.06.25 в 10:36
Деца на прага на тийнейджърството

На прага на тийнейджърството

Момчетата и момичетата от 4 клас на 6-то основно училище "Граф Игнатиев" са на прага на тийнейджърството, но все още с радост празнуват 1 юни. Те споделиха с нас защо искат да пораснат и какви са предимствата и недостатъците на това да си възрастен. Добавиха и още нещо, тъй като често с порастването идват повече тревоги и притеснения, които ни карат да..

публикувано на 01.06.25 в 10:00

Софийски разкази - Историята на Националната библиотека

Историята на Националната библиотека започва с цитат от сп.Сердика от 1941, но историята е по-ранна. Първите книги са от фонда на Денкоглу и Марин Дринов. С приемането на закона за печата, издателите се задължават да изпровождат по 2 екземпляра даром. Първата публична библиотека е била до градската градина, има читалня и книгохранилище и е открита на..

публикувано на 31.05.25 в 16:00

Историята оживява - Реките на времето

Евгения Кръстева-Благоева представя книгата си "Реките на времето": "Писах я две години, заедно с хабилитационния си труд. Един приятел я нарече "спасителна книга в тези мракобесни времена". Това са две семейни истории, вплетени в едно. Родовете на майка ми и баща ми, общували с много интересни хора. Сага за градската култура. Имаме сериозна изворова..

публикувано на 31.05.25 в 15:00
Николай Райнов

Адресите на любовта – Николай Райнов

Николай Райнов е енциклопедична личност със забележително влияние в интелектуалните среди в началото на ХХ век. Той има разностранни таланти и задълбочени интереси в области като история на изобразителното изкуство, философия, окултизъм, поезия, публицистика. Но колкото е широка мисълта му, толкова оскъдно е умението му да показва чувствата си...

публикувано на 31.05.25 в 14:00