Какво крием зад "стената" от постове в социалните мрежи

Опитахме се да разберем дали само защото нещо е в социалната мрежа, то става актуално, интересно и ….истинско. Обсъдихме зависимостта от фейсбук - какво ни дава и какво ни взима, какво се крие зад стената от постове, снимки и видео, както и какво се опитваме да компенсираме, заживявайки във виртуалното пространство.Опитахме се да установим също, доколко е важно за нас чуждото одобрение под формата на харесвания и прави ли ни това доволни от себе си. И друг важен въпрос - как се гради доверие и има ли въобще такова в социалните мрежи

Жените прекарват  средно по 81 минути на ден във фейсбук, а мъжете - по 64 минути.  90% от хората, които проучват и наемат служители, наблюдават профилите на кандидатите, а 69% са склонни да не дават определена работа на някого, само заради активността или неактивността в социалната мрежа. Според други проучвания, много работодатели смятат, че липсата на акаунт във въпросната социалната мрежа, е знак за психични проблеми. Съществува, обаче, и феноменът съревнование. Повечето хора използват тази социална платформа, за да споделят своите триумфи и да получат одобрението на околните.

Много хора смятат, че социалният живот започва и свършва с активността в социалните мрежи. За тях липсата на профил в една от най-популярните сред тях е равна на липса на приятели, бизнес успех и дори, на живот. Самочувствието се подхранва от  специално и прецизно подбрани постове и снимки. Но тук се крие и едни от рисковете- човек рискува да обърка реалната си същност с виртуалната, а двете са различни.

Видеото е приоритет пред снимките, но и все повече онлайн харесванията ("лайковете" казано на жаргон) са приоритет за хората пред пряката комуникация. Сякаш искаме да компенсираме или да  прикрием неволи, липси и недостатъци в реалния живот. Безстойностни ли са онлайн харесванията, или са част от пътя, по който крачи човечеството? Дали фейсбук ни служи, или ние служим на тази социална мрежа? Може би на тези въпроси ще отговори времето...