Теренът на гара „Пионер“, който сега е обявен за продажба от Министерството на транспорта, мисля, че трябва да бъде направено необходимото той да стане собственост на Столична община. Тъй като той е един много важен терен, който разделя две части на Борсовата градина, вместо да ги обединява. Това каза арх. Тодор Булев, който беше гост в изнесеното предаване на Радиокафе в Столичното Ларго.
Архитект Тодор Булев е свързан с градоустройството на столицата повече от 40 години, бил е главен архитект на най-многолюдния столичен район "Люлин", автор е на последния проект на за пешеходната част на еблематичния булевард "Витоша". Той бе гост в неделя на предаването "Радиокафе", което се излъчи от столичното Ларго. Там беше открита благотворителната изложба на учениците на 143 училище "Георги Бенковски" под патронажа на главния архитект на столицата Здравко Здравков. Водещата Анелия Торошанов разговаря с арх. Булев за съвременната визия на столицата. Тя го попита до какво доведе приватизацията на различните общински терени?
Въпрос с повишена трудност, бих казал, че има места, където тази приватизация стана до известна степен прибързано и не доведе до очаквания резултат, отговори арх. Булев.
На първо място аз ще цитирам нещо, което е болна тема на софиянци, това е Борисовата градина. Там навремето се продаде един много голям терен около бившия Летен театър, продаде се Къпалнята на Мария Луиза, сега предстои продажба на Жп гара "Пионер", терена на бившия парк „София Ленд“ също е с неясен статут. Тоест ние имаме терени, които не функционират и сега ми се струва , че пред Столична община стои въпросът как ще реабилитира софиянци, как ще стане това ми е трудно, коментира архитектът.
Според арх. Булев теренът на гара „Пионер“, който сега е обявен за продажба от Министерството на транспорта, трябва да да стане собственост на Столична община. Тъй като той е един много важен терен, който разделя две части на Борсовата градина, вместо да ги обединява, добави арх. Тодор Булев.
За мен лично приватизацията в Столична община и следприватизационния контрол и цялостното управление на общинските имоти е една много голяма тема на управлението, по която поне аз и мисля, че всички софиянци бихме искали да видим по-добри резултати.
Според бившия главен архитект на район "Люлин" приемствеността в градоустройственото мислене е много важна.Аз споделям повечето от нещата, които арх. Здравков предлага, особено това да ограничи високото строителство в София до определени зони. Това е абсолютно необходимо, аз считам, че в целия стар град на София, цялата централна зона няма място за сгради от този тип, които се появиха на пл. Македония по много причини. Само искам да кажа, че е абсолютно некоректно да се твърди, че когато се регулира високото строителство, тогава се спира бизнеса, има и такава теза на бизнесмените, тя е фалшива, каза арх. Булев. Той даде за пример други европейски столици, чийто исторически център е запазен, а вторичните индустриални центрове се развиват в периферията като в Париж, Лондон и Франкфурт.
В града, когато правим нещо ние трябва да се съобразяваме и трябва да изграждаме на първо място едно равновесие между различните групи хора. На първо място това са обитателите на града градът съществува, заради тях, а бизнесът, който се развива това е едно последсвтие впоследствие, това е вторично, категоричен бе арх. Булев.
Друг интересен феномен, според архитекта е развитието на жилищните комплеси в София и земеделието в градски условия.
За мое щастие имам възможността да наблюдавам как се развиват новините жилищни комплекси и съм изненадан, че се получават някой добри неща и там, макар и в по-малък мащаб“, все пак се получават тук, там някои квартални средища, и много ми се иска те да бъдат стимулирани, защото хората имат нужда от среда за общуване, обясни арх. Тодор Булев.
Целият разговор с арх. Тодор Булев можете да чуете в звуковия файл.
Адв. Иван Демерджиев е с приза "Кантора на годината": "Много по-ценно е да получиш колективна награда, отколкото индивидуална. За съжаление има опити да бъде превзета и адвокатурата. Тя често е последна преграда. Политическата криза изглежда като фарс за сметка на хората. Ситуацията в Парламента отслабва държавата. Промените в Конституцията показаха..
Нина-Никол Хамилтън и Зий Ребело за поредна година организират Националните правосъдни награди и Благотворителния бал на юристите: "Делото на годината е изцяло про боно. За пръв път имаме сделка на годината, която е сред най-големите в Европа, милиард и половина. За пръв път имахме и категория за ЧСИ. Благодаря от сърце на художниците, които..
Поли Кинова е дизайнер, носител на приза Златна игла, с дългогодишно отношение към Благотворителния бал на юристите: "Преди повече от 20 г. започнах да експериментирам с материи. Осъзнах, че модата изразява емоции и това е начинът да комуникирам със света. Работата на дизайнера е креативна, но има неизвестност и несигурност, които са част от..
Кои са наградените в 12-те Национални награди за правосъдие „Темида – цената на истината“? Каква е мисията на благотворителния бал на юристите тази година. Говорим за предизвикателствата пред юридическата гилдия в България. В първия час на Радиокафе разговаряме с адв. Христиан Митев – носител на приза "Адвокат в медиите": "Тази година имаше..
Юбилейна изложба на ректора на Националната художествена академия проф. Георги Янков със заглание „Нео Ренесанс“ може да бъде видяна в столичната галерия „Райко Алексиев“. Инсталации, плакати и нови произведения от художника са включени в експозицията. Повече за нея и за изкуството ще чуем от самия Георги Янков: "В изкуството времето е..
Пренасяме се в света на Захарий Зограф - един от прочутите майстори иконописци от периода на Българското Възраждане. Личност, която полага основите на светското изобразително изкуство у нас. Прави го с безспорния си талант, проникновение, със смайващи изкусност и изразителност на образите. Неговият характер и житейски събития обаче продължават да..
Стара София в спомени от Златния фонд на БНР, записани от актьори. Както и записки на софиянци. Началото е с дошлата в столицата от Пазарджик г-жа Рада Киркович, след нея слушаме спомени на Христо Златарев. Разбира се, не пропускаме и тези на Михаил Тенев, Тодор Влайков, Иван Вазов и Елисавета Багряна. Какво е мислел Дондуков за джамиите и какво е..