„Не знам да има друго читалище в София, а и в България, смея да кажа такъв литературен салон, в който два пъти в месеца, всеки месец се представят нови книги на съвременни автори“, каза литературният критик Благовеста Касабова. Тя беше гост на неделното „Радиокафе“, което тази неделя се излъчи от НЧ „Пенчо Славейков 1921“.
Литературния салон „Вечери на Кръста“ към Народно читалище „Пенчо Славейков 1921“ е създаден през 2000г. от поета Лъчезар Еленков. През изминалите години през него са преминали стотици от най-известните български писатели, поети, творци. Сред тях са Банко Банков, Георги Драмбозов, Тео Буковски, Надя Попова, Весела Люцканова, Наталия Ерменкова, Стоян Чобанов и много други. До този момент - 242 издания.
Водещ на „Вечери на Кръста е Виктория Катранова, а Благовеста Касабова представя авторите. Благовеста Касабова е Доайенът на литературната критика у нас е член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели и е посветила повече от 50 години от живота си на литературата, да открива и лансира млади таланти. Автор е на многобройни публикации в печата и на повече от 40 книги. Носител е на националните награди „За принос в литературата“ на Министерството на културата и „За литературна критика“ на Съюза на българските писатели. Работила е десетилетия като редактор в издателство “Народна младеж”. Автор е и на трите части на сборника „Вечери на Кръста“.
Тук са представени книги на писатели от всички поколения, от най-възрастните поколения, в които вече малко са останали живи, до най-младите. Скоро представихме книга на един много талантлив автор, който е на 30 години, сега влиза в литературата, разказа Благовеста Касабова.
Тук се създава една прекрасна атмосфера, и толкова желаещи има да ги представяме, че просто не успяваме всички. Всички обичат да идват тука, не им се тръгва, много им е приятно“, добави литературния критик.
В читалището се даряват книги, посочва още писателката. Има и дарения от председателя на читалището : Щом хора има и има надежда, че не всичко е загубено.
Благовеста Касабова е автор на трите части на сборника "Вечери на Кръста", където събира и представя авторите, които участват в литературния салон. Всичко е съхранено. Много е важно за поколенията да има памет, защото без минало не може да има бъдеще. Тези автори са част от основата на съвременната българска литература, обяснява писателката.
Освен литературния салон "Вечери на Кръста" всяка година НЧ "Пенчо Славейков 1921" обявява Национален поетичен конкурс на името на своя патрон "Пенчо Славейков“, около рождението на поета през месец април.
На въпроса как се развива литературната критика днес, Благовеста Касабова отговаря: Литературата се развива добре - и поезия, и прозата. Има доста хубави неща, доста успехи, Литературната критика доста по-бавно върви, защото като направиш книга, като направиш литературна рецензия нищо не се заплаща и литературният критики вече не иска да работи така на ангария и затова се впускат повече в литературната история.
Друга причина за липсата на литературни критици Благовеста Касабова посочва, че няма къде да се публикуват рецензии. „ Единствено Съюза на писателите има ежеседмичник вестник „Словото днес“, но сериозен лит анализ просто няма къде и затова се отказват. А не може да има литература без да има оценка за нея, добавя доайенът на литературната критика у нас.
Целият разговор можете да чуете в звуковия файл.
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..