Френската столица е най-прекрасният град и според нашата колежка Олга Добрева, която е специализирала журналистика там. Тя е живяла в Париж в две последователни години за по един месец, очарована е от града и би го посещавала отново и отново, но не би живяла там. Според нея това е град, в който можеш да се влюбиш, в който можеш да обичаш, но не и да живееш. Животът в Париж е прекалено забързан и изключително скъп, хората са много, а туристите - още повече. Обяснението за целият туристопоток са множеството забележителности в Париж. Едни от най-големите са: Айфеловата кула, музеят "Лувърът", катедралата "Нотр Дам дьо Пари", Триумфалната арка и булевард "Шанз-Елизе", река Сена, кварталът "Монмартър", дворецът "Версай".
"Лувърът" е музей, който е огромен като площ и невероятен като съдържание. Разположен е на площ от 60 хиляди квадратни метра и съдържа над 35 хиляди творби на изкуството. Стъклената пирамида, която е открита през 1989 г. е вход към музея. Тя е посрещната от парижани с противоречиви отзиви, подобно и на Айфеловата кула, казва Олга Добрева.
Един от най-впечатляващите квартали на Париж е "Монмартър". Той е известен още като кварталът на художниците.
Навсякъде из Париж можеш да срещнеш и музиканти - в парка, в метрото, пред музея. Във френската столица не е срамно музикантите да свирят на улицата. Напротив, така те смятат, че стигат най-лесно до публиката.
В Латинския квартал пък се намира "Нотр Дам дьо Пари" - катедрала, която е отворена за посещение. В нея е коронясан Наполеон. Тя е огромна по размери, има изключително красиви витражи и отлична акустика. В нея редовно се провеждат концерти.
Ако ви се отдаде възможност да отидете в Париж, не трябва да пропускате да се разходите с корабче по Сена. То минава покрай най-големите забележителности в града. Билетът важи за цял ден, а пътниците могат да слизат на всяка една от спирките, да разглеждат забележителностите по пътя и отново да се качват на следващото корабче.
Още за Париж - чуйте в звуковия файл.Анна Александрова е председател на Комисията по конституционни и правни въпроси в Народното събрание и депутат от район “Надежда” - затова с нея говорим не само за Фестивала на традициите: "Фестивалът стартира с по-малък формат много отдавна в кв.Требич. Днес ще се насладим на хубава, наситена фолклорна програма, ще оценим и качествата на питките,..
Днес предаването гостува на Зимния фестивал на традициите в Илиянци – район Надежда – Столична община. На централния площад ще се съберат любители на българските обичаи, фолклора, кулинарията и виното. Първият ни гост е Илиана Влъчкова – дългогодишен секретар на Читалище „Отец Паисий-1930“ и автор на книгата "90 години Читалище „Отец..
Историята на рода Богориди. Кой е нейният родоначалник? Кой е Атанас Богориди? Арх. Ивелин Любенов, генеалог, разказва: "Вероятно родът е още по-древен - не е доказано, но може би е болярски и архонтски, има връзка с рода на Берон и на Раковски. В труда на доц. Йордан Желев от ЦДА към ДАА, са описани членовете на рода, но има и непознати Богориди."..
Малко за историята на най-известните сгради в центъра на София. Начална точка - метростанция Софийски университет, крайна - катедралния храм "Света Неделя": Коя е първата сграда на СУ? Кои са все още съществуващите предишни здания на Народната библиотека? Какви са били другите функции на старото, изгоряло отдавна Народно Събрание? Кое министерство се..
Когато любимият вуйчо на Алеко Константинов, професорът по математика Емануил Иванов се сгодил, Щастливецът написал толкова смешен фейлетон за събитието, че гостите изпопадали от смях. Главният лирически герой обаче заплашил автора, че ако разказът види свят, няма да му проговори. Алеко много уважавал брата на майка си и затова вързал листовете с..
Втори пролетен авто ретро салон - поканата за него идва от Искрен Миланов: "Показваме около 70 ретроавтомобила цели 3 дни, както и 11 класически велосипеда и 9 мотоциклета за наслада на окото. Имаме и 3 автомобила на канцлера Аденауер. Имаме италиански и немски, както и един-единствен японски. Автомобилите са на средна възраст 60 години, под един..
Почит към танцовото изкуство чрез документалната кинопоредица „Аранча Агире: танцът като просветление“ - представя ни я Атанас Маев: "Споделяме с публиката филми на Аранча Агире, посветени в частност на Морис Бежар. Всичко, до което се докосне женската природа, дава деликатност, така е и в изкуството, жените успяват да намерят пътя не само до сърцата..