Много съм щастлив, че имам възможността да представя мъжката певческа група от село Дебрен, това каза Ибраим Бизьоков, художествен ръководител на мъжка певческа група от село Дебрен, който беше гост в изнесенето студио на „Радиокафе“ , което тази неделя се излъчи от село Огняново.
Групата е създадена преди 35 години, разказа художествения ръководител. Ибраим Бизьоков е художествен ръководител на състави от 1966 г. От 1966 година съм основно със състави,и певчевски смесен хор танцов състав. ърво започнахс танцов състав, заедно през 1978 г. се изявихме в Белгия и Холандия, спомня си Ибраим Бизьоков.
След това той остава да ръководи и мъжка и женска фолклорна група в село Дебрен до днес той остава художествен ръководител на мъжкия певчески ансамбъл.
Групата не е пропуснала нито един събор от фестивал „Пирин Пее" , казва Бизьоков. Момчетата от групата печелят златни медали на различни народни събори и форуми. Затова ги наричат и „Златните момчета от село Дебрен.
„Ако имат 5 участия, получават 5 златни медала“, гордо разказва художествения ръководител на ансамбъла. Певците са печелили и неколкократно златни отличия и на събора на Народното творчество в град Копривщица, включително и от последния.
„Групата е надеждна“, казва с усмивка Ибраим Бизьоков.
Празникът на село Дебрен се провежда по традиция предпоследната седмица на април месец. „Тогава групата излиза и задължително да пее“, обяснява художествения ръководител. Той допълни, че преди време в групата са пеели и народни певици, но днес са останали само в мъжки състав.
По време на гостуването на „Златните Момчета“ от село Дебрен Ибраим Бизьоков представи един от солистите на групата- Джевдет Купенов. Той изпълни песента „Чакай майло“.
Не знам дали може да се купи някъде с пари такъв певец, всички го знаят, каза ръководителят на ансамбъла.
В ефира на Радио София те изпълниха няколко народни дебренски песни.
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..