Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Разновидностите на гените ни правят недостъпни за някои заболявания

Проф. Аргирова: Генетичните особености на всеки човек определят дори възприемчивостта към вируси

Как може да бъде предотвратена склонността към определени заболявания, какво е значението на генетичните изследвания при лечение и на вирусни и бактериални инфекции и как въобще индивидуализираният подход към пациента оказва влияние върху успеха на лечението? В "Часът на здравето" обръщаме внимание на т. нар. "персонализирана медицина" - или лечение чрез индивидуален подход към всеки пациент, в зависимост най-вече от генетичните фактори.  

Потърсихме мнението на известния вирусолог проф. д-р Радка Аргирова, един от лекторите на форум, посветен на персонализираната медицина, който събра в столицата водещи наши и европейски вирусолози, микробиолози, специалисти по инфекциозни болести и невролози, за да поделят опита и последните си постижения и доказателства от клиничната практика за значимостта на индивидуалния подход към пациента, който стои в основата на персонализираната медицина. Постиженията й вече имат сериозно значение за лечение на някои заболявания и предотвратяването на други:

"Това е един термин, който е сравнително нов - в световната литература, освен персонализирана медицина се използва и прецизна медицина, както и английското "tailored", от "шивач" - така както шивачът шие за конкретен човек... Персонализираната медицина предполага за всеки пациент, за неговото заболяване, за неговия генетичен строеж, за неговия начин на живот и за околната среда, в която живее, да бъде намерено най-правилното лечение", каза проф. Аргирова.

Персонализираната медицина се фокусира върху три фактора - генетичните, факторите на околната среда и факторите на личното поведение. Ударението пада изключително върху постиженията на генетичните и молекулярни методи на изследване.

Генетични особености на организма определят влиянието на лекарствата

"След разгадаването на човешкия геном (2001-2002 година) изключително се повиши интересът към полиморфизмите на човешките гени, т.е. - генът е ген, но може да има и разновидности. Често пъти тези разновидности могат да имат огромно значение за здравето - може да има невъзприемчивост към дадено заболяване", каза проф. Аргирова. Тя даде за пример, изследванията за предразположение от развитие на рак на гърдата, направени на актрисата Анджелина Джоли (Разновидностите на BRCA 1 и BRCA 2-гените). Има и генетични особености, които водят до невъзприемчивост към вируса на СПИН.

"Такива генетични особености могат да определят как ще влияе дадено лекарство върху организма - на един човек му действа аспирин, на друг въобще не му действа, трябва да вземе друго лекарство", каза проф. Аргирова. Тя се натъкнала на няколко научни статии, според които между 30 и 60 процента от пациентите, взимащи даден медикамент, той не оказва влияние върху тях.

Трябва да се изостави подходът "едно лечение за всички пациенти" с дадено заболяване


Всичко това обаче предполага сериозно развитие на генетиката и ежедневното и приложение в практиката. В това отношение първенец е лечението при ХИВ инфекция, а след това и при хепатит "C", което се прилага и в България.  

Снимка"Преди да се започне лечението се определя генотипа на вируса и тогава се пристъпва към даване на съответния медикамент и определяне на времето, през което ще се взима, до елиминирането на вируса. Това е изискване и на НЗОК. Постепенно голяма част от вирусните инфекции ще се лекуват по този начин, както и голяма част от тежките хронични заболявания - различни форми на рак, Алцхаймер, мултипленна склероза и други", посочи специалистът.  За да се превърне този начин на лечение в масова практика трябва да има достатъчно генетици, валидирани генетични тестове, специалисти по фармакогеномика (област, която изучава как гените повлияват индивидуалния отговор на пациентите към лекарствените продукти), биоинформатици.
 
Днес медицината реагира, а не предшества болестта


Задейства се, когато вече човек е болен. Идеята на персонализираната медицина е да предшества болестта - ако човек знае, че е предразположен към дадено заболяване, той може да внимава, да се следи, така че да бъде предотвратено. Ако се прилага персонализирания подход към пациента - то и лекарствата ще се дават в подходящи дози. Всеки човек има строго определена генна структура, в резултат на наследственост. Има случаи, в които тя може да се измени, в повечето не може. Разработени са вече и генни технологии за изменение на гените - т. нар. генно редактиране.

"Тук обаче етичните въпроси са много - кой и какво може да си "избира". Може да създадем нещо, което не бива да се създава", посочи вирусологът.

Генните терапии със сериозно място в лечението на много заболявания. В момента например се разработва метод за генно редактиране на комарите, които пренасят малария, жълта треска и зика, за да стане невъзможно да пренасят тези инфекции.

Световните специалисти разработват метод на лечение на рак чрез синтетични вируси

Тези т. нар. онколитични вируси имат способността да лизират туморните клетки, без да засягат околната тъкан. Те също са генномодифицирани - след като "намерят" туморните клетки в организма ги лизират и след това се изхвърлят от организма чрез имунологични методи.


Още за този тип лечение и за значението на индивидуалния подход към пациента - чуйте интервюто с проф.  Радка Аргирова - първият български учен, който изследва вируса на СПИН, създател на Централната лаборатория по СПИН. Член на Международното дружество за СПИН на Европейската клинична асоциация по СПИН. Проф. Аргирова преподава в СУ, работи в като вирусолог в болница "Токуда" и е председател на Българското дружество по медицинска вирусология.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Диригентът Саша Мякиля, композиторът Минко Ламбов и цигуларят Светлин Русев в подготовка за премиерата

Концерт "Вдъхновение"

Минко Ламбов за предстоящата премиера  на концерта му за цигулка, акордеон и оркестър със солисти Светлин Русев и Вероника Тодорова: "На 29 януари от 19 ч. в Централния военен клуб е премиерата с оркестър Симфониета. Светлин е божество на цигулката, често го сравнявам със самурай. Запознахме се на един образователен концерт на Филхармонията,..

публикувано на 26.01.25 в 11:55

В очакване на Анна Нетребко

Кремена Николова - Флор от Софийската филхармония за предстоящия концерт на Филхармонията с полемичната за връзката си с Путин оперна дива Анна Нетребко: "Изключително щастливи сме да сме партньори на концерта на Анна Нетребко като съпровождащ оркестър. Изборът на нашия оркестър не е случаен, партнирахме ѝ в Букурещ с почти същата програма, основно -..

публикувано на 26.01.25 в 10:51

Музиката в картините от изложбата "Европа в България"

Проф. Илия Граматиков от Музикалната академия за лекцията си в СГХГ към изложбата "Европа в България" на 29.1 в 18 ч.: "Важно е да се подчертае, че това няма да е специализирана музиколожка лекция, тя е отворена до широка публика. Провокация и вдъхновение за мен бе изложбата. Доколко присъства музиката в тези картини?  Кога и как се осмисля..

публикувано на 26.01.25 в 10:27

Историята оживява - Радиотеатърът, част 1

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 25.01.25 в 16:00

Софийски разкази - Историческите сгради на БНР

Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..

публикувано на 25.01.25 в 15:00
Сирак Скитник

Адресите на любовта - Сирак Скитник

В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга.  Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната  Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...

публикувано на 25.01.25 в 14:00
Никола Тулечки (вляво) с Даниел Ненчев

90 години БНР - ще ни вземе ли ИИ работата?

Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на подкаста..

публикувано на 25.01.25 в 12:03