Имах малко по-трудно детство. Израстнах в италианско католическо семейство в Ню Йорк и по-точно в Бронкс, където знаете, че има гето. Семейството ми се изнесе от града и на практика живеехме в покрайнините на Ню Йорк. А 60-те бяха години на голяма надежда в САЩ - времето на Джон Кенеди, хора летяха до Луната. Преди войната във Виетнам Америка беше и доста оптимистично място, където можеше да мечтаеш за всичко. И всяка мечта можеше да се сбъдне. И това, че на 16 хванах за първи път камерата и реших да правя филми, не беше кой знае колко необикновено. Такъв беше духът на времето. Всичко беше възможно.
Това бяха ранните години на Бийтълс, Ролинг Стоунс - музика, която ми харесва. И някакси във въздуха имаше творчески заряд, който свърши със 60-те години.
Хубавото при мен беше, че рано осъзнах с какво искам да се занимавам и че ще бъда филмов режисьор и мога да го правя. И като всички останали и аз ходих първо на училище, после в университета. Трябваше да направя този огромен скок от завършването и започването на работа и да се издържам от това, което правя.
В Ню Йорк в средата на 70-те на практика нямаше независимо кино. Ние трябваше да го измислим. Имахме, разбира се, възможността да отидем в Холивуд, да си намерим там работа и да снимаме филми, но избрахме другия път. Вдъхновявахме се от европейските режисьори, френската нова вълна. Тези филми изглеждаха така, все едно си хванал камерата със своите приятели и си започнал да снимаш. И в крайна сметка ситуацията не се е променила кой знае колко много. Да, сега има по-добри възможности да се финансират такива проекти. Но основното е, че вярваме в това, което правим и продължаваме да го отстояваме. Опитвам се да бъде искрен. Сега съм будист, но дъщеря ми е християнка. Мисля, че това е следващата стъпка към духовността. Все още развивам ума си и все още се уча. И се вълнувам винаги, когато започвам снимки.
На въпроса кои са най-интересните сюжети и истории, когато започва да снима и за какво иска да разказва най-много, Ейбъл Ферара отговори така:
В началото бяхме много философски настроени. Впоследствие станахме и много политически настроени. Просто защото войната във Виетнам започна. Наши близки загиваха някъде там. И нямаше как да не политизираме своята работа. Сега, като се замисля, филми като „Битката за Алжир“, филмите на Пазолини - ето още от тези връзки, някак си станаха една от причините да се прави такова кино.Всеки филм е политически. Ние живеем на този свят и правим филмите си. Така че просто няма как да избягаш от това. Киното е едно от най-силните оръжия за масово поразяване, макар и в позитивен смисъл.
Дали съм доволен от работата си? Доволен не е думата за филмов режисьор. Какво значи да си доволен, когато непрекъснато трябва да се справяш с проблема как точно да изразиш това, което носиш в себе си. Мистерия е да снимаш и след това да вземеш парчетата лента и да ги сглобиш в едно цяло. Понякога има моменти на удовлетворение. Но все пак човек се променя, светът и гледната му точка също.
Иначе музиката е много голямо вдъхновение за мен. Филмите до голяма степен съществуват и заради музиката. Музиката и изображенията са част от магията на киното. Почти няма такова нещо като нямо кино. Дори и тогава един човек сяда на едно пиано в кино салона и свири, докато филмът тече. Така че музиката винаги върви ръка за ръка с киното. И чрез нея аз се опитвам да намеря своя начин и своя път да се справя с това как да помиря музиката и изображението, така че като гледаш филма той да те докосне, да те грабне, да ти е яко. Всичко това на практика е необяснимо как се случва.
И в крайна сметка тази магия на киното, за която не ти стига цял живот да я разгадаеш, се свежда до един универсален език, на който всички ние общуваме. И когато един филм е направен добре, той е въздействащ и достига до всеки, също като музиката.
Весела Бабинова и Владимир Зомбори са едно от най-обичаните от българската публика артистични семейства. Любимо ястие на актрисата в навечерието на Коледа са сушените чушки с боб. За Зомбори обаче нещата не стоят така "постно". "Той, човекът, винаги е обичал да си хапва месце. Независимо от никой празник на тази планета Земя. Това може да е много..
Дните по Коледа като че останаха най-семейните празници . На Бъдни вечер, независимо от своя ритъм на работа и живот, каквото и да диктува дигиталната трансформация, всеки иска и се събира с най-близките си, със семейството . Раждането на новото Слънце, на младия Бог Исус Христос е хубав повод да се съберем, да се срещнем около постната трапеза..
Националният конкурс "Най-добър младежки стартъп в България 2025" е отворен за кандидатстване. Това ще бъде четвъртото поред издание на състезанието, организирано от Софийския университет "Св. Климент Охридски" (СУ) съвместно с Фонд на фондовете (ФнФ) с мисията да вдъхнови и подкрепи младите предприемачи в България като предостави платформа за..
Защо празнуваме Коледа? Откъде идва Добрият старец? Защо на Рождество Христово си подаряваме подаръци? На тези въпроси отговарят децата от столичната 29-а детска градина "Слънце". Чуйте ги.
Асоциация "Прозрачност без граници" ( АПБГ) публикува резултатите от Индекса на местната система за почтеност за 2024 г., които подчертават 10-годишен напредък в прозрачността и отчетността на местното управление в България. В началото на прилагане на показателя - през 2015 г., общият индекс е бил 3,14 точки, докато през 2024 г. достига..
Въпреки неголемия бюджет, който България отпуска за наука, страната ни се развива успешно в тази сфера. В Българската академия на науките работят учени в 50 института. Страната ни разполага и около 50 висши учебни заведения, каза пред Радио София главният редактор на сп. "Българска наука“ Петър Теодосиев. "Всичко това дава капка по капка..
Общо 10 бебета се родиха през 2024 г. по донорската програма на Столичната община за подпомагане на семейства с репродуктивни проблеми. От тях четири са момчета и шест - момичета, а две двойки са близнаци , съобщиха от Общината. Десетте деца са родени в периода ноември 2023 г. - декември 2024 г. Одобрени са били 30 двойки. Предстои да..