Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Захари Карабашлиев: Без езика човек е непълноценно същество

Обезпокояващо е, че светът днес е доминиран от образи и образност, отбелязва писателят. - Не всеки може да е смел, но задължително е да се пише смело. Българският език продължава да ме гради отвътре...

| обновено на 21.03.18 в 16:05
Снимка: Антония Енева
До днес не бях срещала Захари Карабашлиев, но вече познавах някои от най-близките му хора – Зак,  Никола, Джон. Дори съм живяла с тях за известно време (после се разделихме като приятели, които ще помня дълго).

Поканих го да се срещнем в Кой кой е… и си мисля , че този тип интервюта често приличат на Speed dating – не познаваш човека срещу себе си, опитваш се бързо да прецениш какъв е, задаваш директни въпроси и провокираш, защото времето те притиска... И разчиташ на интуицията, която ти подсказва дали искаш да останеш в играта, дали ще продължиш напред да следиш мислите (и героите) му. За себе си вече знам, че ще чакам следващата история, защото той умее да разказва.

Захари Карабашлиев пише проза и драматургия, автор е на романа „18% сиво“ – бестселър с 25 преиздания в България  и преводи в САЩ, Франция, Полша, Словакия, Хърватия, Сърбия и други страни. Носител е на наградите „Роман на годината“, „Хеликон“, „Аскеер“ и др. Негови разкази и пиеси са публикувани в книгите „Кратка история на самолета“, „Симетрия“, „Откат“ и други сборници и списания, превеждани са на много езици. Включен е в престижната американска антология Най-добрата европейска проза 2018Хавра се казва най-новата му книга, която излезе на пазара преди няколко месеца.

Освен писател, Карабашлиев е гл. редактор на издателство „Сиела“ и радиочовек. Роден е във Варна. Детските му спомени са свързани със село Крумово и забавните истории, разказвани от дядо Захари. Завършва „Българска филология“ в Шуменския университет, след което попада в радиото. Автор и водещ е на предаването Рок ринг в Радио Варна.

Имахме страхотни часове, прекарани заедно с екипа. Някои от колегите продължават да работят в Радио Варна и когато съм там, винаги се чувствам у дома си… В радиото винаги се чувствам у дома си. Радиото е много по-различно от телевизията – друга магия. 

През 1997 г. заминава за САЩ: Америка беше за мен едно място, през което трябваше да мина. Тогава усетих как действителността ме блъсна с ужасна мощ и сила. От нищо не ме беше страх, работех всичко по това време, но невъзможността да се изразиш на 100 процента, да разсмееш другия, да го накараш да почувства нещо, защото ти не владееш инструментариума на този език, беше ужасяваща. Тогава за пръв път усетих какво е езикът.

Говорим за Охайо, за Калифорния, за фотографията, за депресията, за способността да започнеш отначало, за децата и за първите книжки с приказки. Помни момента, в който голямата му дъщеря се е научила да чете сама

Тогава разбираш, че това е най-големият подарък, който можеш да дадеш на едно дете. Първо, да го заобградиш от книги. Този рефлекс, разгръщането на книжките с картинки, е много важен... Нямаме достатъчно автори, които пишат детски книги. Ние имаме дълг към нашите български деца. Ако има нещо, което фундаментално се различава от българска и американска (или английска, немска, френска) книжарница, това са детските книжки. Там е много развито това, просто илюстрованите книгите са много красиви, много различни.

Трудно ли е български автор да „пробие“ на американския пазар?: В Америка 97% от книгите са на американски автори. В останалите 3% трябва да влезе... някой като мен. Та аз, ако ги знаех тези проценти, нямаше въобще да се опитвам. Може би, нямаше и да пиша. Хубавото е, че моето невежество в тази посока не ме е спряло да пиша.

За „Хавра“, Никола и Джон:
Някак си не успявах да ги разделя тези два образа – на Макгахан и на Никола. Вървяха успоредно. Търсенето на свободата и на истината и доколко те са свързани – това е основният мотив. Отбелязвам, че е смел човек: Знам, че трябва да се пише смело. Знам, че „Хавра“ беше смела постъпка по много причини. Една от които е свързана със съвременната престъпна схема, в която е впримчена България и Варна. Питам го дали са му определяли срещи в заведения край морето (има такъв момент в романа)... Имаше такива опити, но който го е страх от мечки, да не ходи в гората. Ако трябва сам да се цензурирам как да пиша, по-добре да си намеря друго занимание в живота. В писането не може да има половинчати неща и страхливо писане. Това го казвам с ясното съзнание, че си има последствия. Че не се хaресва на всеки? Има няколко души, на които определено не се харесва и те не се крият от това. Харесва ли ви Варна?... Това е книга дълбоко свързана точно с този град, който пък е умален модел на България. Който е чел книгата, знае...

След казаното дотук, съвсем естествено го питам защо се върна в България (далеч по-удобно е човек да пише от дистанция, особено ако „осветлява“ теми, свързани с групировки и империи...) Моят път ме водеше насам. Моят път, който задължително минаваше през Америка, задължително ме връщаше в България. Аз никога не гледам на това като завръщане, а като продължаване на моя път. И той е изконно свързан с езика и с моя народ. Това е много трудно да го обясниш на компютърен специалист. Той би казал – има много езици за писане на софтуер. Моят език за софтуера е българският. Българският е езикът, който продължава да ме гради отвътре.

За романа „Хавра“:

След години в Америка и поредица от провали Никола се прибира в родния си град за погребението на баща си, загинал при нещастен случай. Краткият престой обаче се превръща в начало на рисковано разследване, което го въвлича в тъмна мрежа от интереси, престъпни конфликти и разкрития. Той се изправя пред ултимативни решения, които не би искал да взема. Повече от век по-рано младата руска аристократка Вера Елегина копнее за независимост – от своята тиранична сестра, от закостенелите порядки и от монотонността на средата си, докато светът навън кипи от промени. Случаят я запознава с харизматичен американски военен журналист и двамата поемат по опасен път, който ще ги свърже завинаги със съдбата на българския народ.

По какъв начин Никола и Вера ще се срещнат през времето и пространството? Може ли една необикновена любов да подпали искрата на война? Истината до свобода ли води, или до смърт?

В „Хавра“ история и настояще се преплитат, факт и фантазия се смесват, напрегнато действие се редува с лиричност – със смели щрихи и в интимна близост, с внимание към незабележимото и усет към красотата.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мира Кръстева

Търпение, а не моментно удовлетворяване

Харчат ли децата джобните си с мисъл, колко джобни стигат на един ученик на ден и още за ролята на финансовата грамотност в училище с Мира Кръстева от „ Финансова грамотност с Мира “: "Всичко зависи от нуждите, но с възпитателна цел, някои неща работят, някои - не. Първо трябва да познаваме децата си, доколко са наясно със семейния бюджет и как..

публикувано на 14.09.25 в 11:54
Галина Безлова

Календар на доброволеца

Шестият сезон на  сезон на ученическото доброволческо състезание „ Купата на героите ” започва. "Купата на героите" е ученическо доброволческо състезание, в което деца и младежи между 1 и 12 клас създават доброволчески клубове и инициативи, за да променят училището, квартала, общността и града си. Още информация за състезанието, както и инструкции за..

публикувано на 14.09.25 в 10:58
Бистра Иванова (вляво), Дамян Дамянов и Диана Шингарова

София, торта от история

Арт проектът  The Sofianer   ще отпразнува Деня на София с нова изложба в периода 11–24 септември 2025 г. в градинката пред Народния театър в столицата. Входът е свободен. Откриването е на 11 септември от 18:00 ч. Участие в нея ще вземат над 40 съвременни художници. Подробностите - от  Бистра Иванова от МултиКулти и двама от художниците, чиито..

публикувано на 14.09.25 в 10:37

Парад на ретро автомобили по повод наближаващия празник на София

По повод празника на София на 17 септември -  днес столицата е домакин на петия пореден автосалон и парад на ретро автомобилите, организиран от Софийски авто ретро клуб, предаде репортер на БНР. Той ще започне в 9 часа около паметника на Цар Освободител срещу историческата сграда на Народното събрание. В рамките на събитието ще могат да..

публикувано на 14.09.25 в 09:55
Диджействане на корта с Artone

Радио София на 18: не едно, а поне 4 лица

Радио София - на 18 ! Започваме с последния гост от вчерашното Радиокафе , Кристиян Илиев - тенис турнирът ни тогава още не бе завършил и резултатите не влязоха в световните осведомителни агенции, затова - ето ги тук: "Едва ли е изненада - Мартен Роберто бе на финал с Александър Нейчев и направиха мач като на "Ролан Гарос". Мартен е двукратен..

публикувано на 14.09.25 в 09:53

Софийски разкази - улица Славянска

Какво е най-важното за ул.Славянска, по която се разхождаме радиофонично днес? Тя свързва Народния театър с гробницата на Княз Александър. Започваме от сградата на Народния театър и името с което я свързваме е проф.Шишманов - министър на Просвещението. В края на 1906 сградата е готова и театърът е открит в януари следващата година. Защо сградата е..

публикувано на 13.09.25 в 16:00

Историята оживява - Дигитален център “Копривщенският микросвят”

Питанки по историческото минало на Копривщица намират отговор в новия проект за Дигитален център "Копривщенският микросвят в българската и световна култура", създаден с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура". Слушаме Светлана Мухова от Дирекцията на музеите: "В една от стаите ще представяме видеа на традиционни копривщенски гозби, в друга -..

публикувано на 13.09.25 в 15:00