Тази неделя в предаването „Кой кой е“ ви срещаме с фотографът Любомир Сергеев. Един търсач на красотата, както го наричат в публичното пространство, който снима в цял свят, като двете му постоянни точки са София и Ню Йорк.
Любо е обиколил почти всички европейски градове, снимал е в Китай, Япония, Африка има много родни и международни награди. През 2014 година печели т. нар „Оскар“ във фотографията - статуетка „Виктория“ в най-големия фотосалон в света.
Срещаме Любомир Сергеев, вглъбен в поредния работен проект, За щастие той успява да се откъсне от задачите си и да дойде в студиото на Радио София. Подготвя поредната изложба в Ню Йорк, този път с… хайдути. Всъщност фотографът среща ентусиастите от сдружение „Хайдути“ на един събор и решава, че иска да ги заснеме и да ги покаже на света. Очертава се изложба и в Токио.
Директно отидох при тях и им казах: Вижте искам да ви снимам, ужасно много ме кефи какво правите! Това са хора, които се занимават с пропагандиране на нашата история и култура по много автентичен начин - разказва разпалено Любомир Сергеев.
Хората от сдружение „Хайдути“ събират автентични дрехи, оръжия и атрибути, които са на повече от 200 години. Те правят открити уроци в различни краища на България, нещо което Любо Сергеев иска да разкаже.
Моята амбиция е да заснема точно определен тип фотографии, които са така, както ги обичам - леко епични и да ги представя на света - признава фотографът и допълва: Винаги много съм харесвал да правя такива комбинации между нещо, което е много историческо с културна насоченост и да го пречупя през моя си леко комерсиален поглед.
В хода на разговора ни става ясно, че носителят на „Оскар“ във фотографията обича разнообразието, живял е в много европейски столици и е обиколил почти всички континенти, но винаги се връща към родната си България.
Трудно се издържа една цяла година в Ню Йорк, имайки предвид алтернативата тук. Пролетта е много хубава в Ню Йорк, но лятно и зимно време предпочитам да съм в България. Тук има прекалено интересни неща, за да ги оставя току така, честно казано. Обичам двете страни на монетата. Обичам да виждам и Ню Йорк - голямата машина, обичам да се прибера и в България, малко по-спокойно да ми е. Аз не съм срещал българин по света, на когото да не му е мъчно - категоричен е Любо.
Много мие хубаво днес, да снимам някъде по света - в Лос Анджелис например, където времето е винаги едно и няма промяна, след това да прескоча до някой замък в Австрия. Спомням си имаше един случай, когато от Европа, на следващия ден попаднахме в Африка, в коренно различна обстановка в арабски, полуарабски свят, в пустинята. Всъщност, това са най-важните неща, които се случват на мен и смятам, че на всеки човек, който пътешества, има възможност да погледне тоя свят. И е много важно да обърнеш внимание на тези неща. Много е тъжно, ако си прекалено зает или нямаш очите да ги видиш тези разлики. Мисля, че това е истината, това е целта - да можеш да ги видиш всички тези разлики, на които си свидетел.
Именно заради тези възможности Любо се чувства богат.
Много е важно човек да отстъпи една крачка назад, да погледне общата картина и да каже: Уао!
А поредното пътуване предстои до Серенгети, където фотографът, заедно със своя екип ще снимат… масаи.
Една снимка може да ни каже 1000 думи. Фотографията сама по себе си е отрязък от време. Тя е частичка от нещо, което се е случило някога. Хората го разглеждат по различни начини естествено, за едни това е спомен, за други това е блян, за трети е нещо друго, казва Любомир Сергеев.
Аз самия не снимам нещо, което съществува, аз първо го създавам и след това го заснемам. При мен винаги има история, винаги разказвам нещо. В 100% от случаите имам много дълбока история. Много често тази история не е много лесно видима, човек трябва да се задълбае малко повече, но винаги я има.
Целият разговор можете да чуете в звуковия файл.
По-долу можете да разгледате някои от снимките на Любомир Сергеев.Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..