Пълният и кратък член далеч не е най-големият проблем, който стои пред учениците. Това е едно книжно правило, изкуствено създадено, за да уреди синтактични проблеми и то трябва да се научи, казва специалистът и продължава по-голям проблем имат хората с фразеологизмите, които могат да се усвоят по два начина - или с четенето на книги, или с общуването с възрастни хора, които употребяват тези фразеологизми и те са живи в речта им.
От Института за български език са автори на инициативата “Играй с думите” - образователна игра, чиято цел е насърчаване на грамотността и езиковата култура. Да се заинтересуват от даден проблем или дадена област на науката за езика като периодично игрите се сменят. Въпросите са от различни области. Продължава и инициативата “Написаното остава - пиши правилно”, която съществува от шест години и продължава да замисля гражданите колко е важно да си образован. Новото е, че от тази година ще има и езикова викторина.
Друга инициатива, която предстои да бъде продължена е “Заедно напред”, която е ориентирана към райони с преобладаващо малцинствени групи на учениците. Проектът вече се е случил в гр. Ихтиман и гр. Благоевград, където е дал добри резултати, а интересът на учениците е привлечен от външните хора, които са им преподавали.
Целта ни беше да направим урока по Български език малко по-атрактивен, за да бъде привлечено вниманието на тези деца, защото проблемът за тяхното ограмотяване е наистина сериозен. Ние сме ориентирани към всички българи, към всички граждани на България. Нашата идея е, че малцинствата са граждани на България и те като всички нас трябва да знаят езика, защото то е онсовното средство на комуникация и за да бъдат те успешни, трябва да са го усвоили достатъчно добре. Ние не правим компромис с количеството знания, ние се опитваме да намерим по-интересен начин, за да бъдат постигнати по-добри резултати при тях. В никакъв случай не занижаваме критерия, ако работим с малцинствени групи, категорична е доц. Гаравалова.
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..