Капанците в Садина - запазени потомци на прабългарите

И днес капанците там с гордост се наричат българи. Пазят и почитат обичаите, свързани с капанската сватба, предшествана от годежа, благата ракия, кичения кравай, олелията с големите огньове, лазаруването и обичаите по Тодоров ден. Заедно с това и традиционната капанска кухня с баницата, наричана плакета, гьозлемите, пилцетата и раките /сухи чушки, пълнени с ориз и булгур/.

Село Садина се намира на 18 километра от град Попово. Разположено е в котловина, обградено от възвишения - Краище, Ак баир и Стойчов баир. През селото минава река Малки Лом, разказа пред Радио София учителката Руска Цонева, която вече е член на пенсионерския клуб "Капанка". С нескрита тъга тя сподели, че преди години в селото е имало три училища, но днес населението е намаляло значително.

Кметът на Садина Хриска Тодорова с гордост отбеляза, че "няма равна на Садина и селото е на първо място по брой загинали за обединението на България", както и че капанци са известни с пословичното си трудолюбие. Въпреки консервативния дух и съхраняването на традиициите, селото не прави изключение от общата тенденция към обезлюдяване на малките населени места. Днес в него живеят около 930 души, а през 1930 година са били около 5000 души. Поминъкът е зеленчукопроизводство, зърнопроизводство, билкопроизводство, пчеларство. Тодорова обърна внимание, че все повече намалява производството на садинския чесън, до голяма степен поради вноса на китайски чесън.