С острото перо и безкомпромисно откровен език, Румен Леонидов е автор на 10-ина стихосбирки, немалко есета и публицистични текстове, превеждан е в много страни, носител е на доста литературни награди.
В Деня на будителите т.г. той бе отличен с наградата „Златният будилник”, давана от колегията на програма „Христо Ботев“ на БНР. Там той води предаването „Премълчаната история“, в което под мотото Историята като литература, литературата – като история изважда наяве забравени или неудобни факти и явления от близкото и по-далечно минало. Освен всичко друго, поддържа литературен сайт (Факел).
Будителите са най-често хора на духа – казва Леонидов. – Често тачим героите си, защото са загинали. Лесно е физически да умреш – по-трагично и героично е. Но всъщност тези, които са тихите преписвачи на историята, просветителите, даскалите, (които иначе нямат героичен живот), са истинските будители на духа.
Поезията му е зрелищна, култова, некултурна, неправдоподобна, площадна, но не улична, театрална, но не сценична. Драматична, но не и трагична, достъпна, но недосегаема. Не става за пеене… Не става за маршируване… Не става и за цитиране… Така пише Румен Леонидов за Христо Фотев. Но това в много голяма степен може да се каже и за стиховете на самия Леонидов. Неслучайно френски поет и преводач е казал за негово произведение, че е стихотворението на ХХ век.
Поезията е средство, затова се усмихвам на похвалите – отсича поетът.
Сега, 3 години след „Сляпа неделя“, очаква поредната си книга „Покаяние Господне“ – смесица от нови стихотворения и сънища.
Самият Леонидов никога не си е затварял сетивата за обществените проблеми и вълнения. Още се помни гневът му, излят в интервю пред „Неделя 150“ (май 2000 г.) когато споделя огорчението си от корупцията и застоя на кораба на демокрацията с призива властта да вземат военните, а политиците да бъдат затворени на стадиона за 3 месеца на хляб и вода и без тоалетна хартия… Не исках насилие, не исках преврат, по-скоро исках политиците да се сепнат. И те се сепнаха… Но тогава бях млад и повече политически ангажиран. Сега не мисля както тогава. Сега съм повече ангажиран с Бога и с народната идея. Еволюцията е единственият изход. Революцията води до проливане на кръв, до огромни грешки.
Но аз не съм фаталист. Каквото трябва ще си платим (бел.а.- като народ). Без крайности, колкото се може – по-почтено, повече добри помисли, по-близо до състраданието. Има ли човек съвест, значи разговаря с Бога.
Гледам душата какво ми казва. И продължавам да търся неща, които не са изследвани в територията на духа и на словото.
Но трябва да се прави разлика между смирен (да не си алчен) и това - да си примирен!
Ако се примиря с нередностите и несъвършенствата в обществения живот, кражбите, корупцията… - това значи да се отрека от гражданската си позиция…
Да мислим за обществото като за едно общо семейство! Защото ние имаме общ език, обща съдба, кръв, общо минало и надявам се – общо бъдеще. Трябва да мислим и за сънародниците ни, които живеят зад пределите на България.
Демокрацията не е нещо съвършено. Тя трябва да се развива.
„Огромен поет, огромна душа. Чувствителен и фин човек“ – така поетът драматург Елин Рахнев определя приятеля си Румен Леонидов.
Сред другите му приятели са адвокатът Хари Харалампиев, проф. Григор Велев, лекар и историк, пушкинистът проф. Людмил Димитров, както и от други сфери на живота и дейността.
Може би най-голям приятел ми е Бог… Доволен съм от съдбата, че имах шанса да се познавам с писатели като Константин Павлов, Христо Фотев, Блага Димитрова, Иван Радоев, Йордан Радичков…
Румен Леонидов е оптимист за съдбата на българския народ. Смята, че трябва да развиваме закърнялата си духовност. Да върнем уважението към писателя, професорите, към хората на изкуството, които винаги са най-непослушни и най-бунтари… Интелигенцията да мисли за своето собствено спасение (не само материално) и да заеме своето място.
Чуйте целия разговор на Георги Нейков с Румен Леонидов.
Тази вечер в студиото на БНР-Радио София имахме "нов съсед". Испанският актьор Начо Герерос, известен като комедийния герой Коке (от тв сериала "Новите съседи"), бе специален гост в предаването "Добър вечер, София" и разказа за актьорската си кариера, за предизвикателствата, пред които се изправя един човек по пътя към успеха, за сериалите и..
И в края на тази година от сдружението "Бъди човек – Самоков" са подели инициативата да зарадват нуждаещи свои съграждани. В 11-ото издание на кампанията се събират дарения - хранителни дълготрайни продукти, (олио, боб, макарони, леща, брашно, ориз, консерви), плодове и зеленчуци. Целта е "подари коледна вечеря на пенсионер в..
Седмичният маратон на Георги Вулджев и Едуард Папазян се финализира със своеобразен преговор на случилото се, но и с нови посоки на разсъжденията. А темите бяха: Днешните особеностите при поредния неуспешен опит депутатите да изберат председател на Народното събрание и налагащите се изводи. Избраните в парламента мислят за себе си,..
VenZy и Натали Ангелова представиха нова обща песен “Играеш нечестно“. За нея те разказаха при гостуването си в предаването “Добър вечер, София“. Двамата са автори на музиката и текста, а аранжиментът е на Димитър Лефтеров. Творческият процес на парчето е дълъг, снимачният период протича интересно и забавно с обмяна на много идеи...
Яна Титова се завръща в Младежкия театър „Николай Бинев“ този път като режисьор на „Лисабон“ от Захари Карабашлиев. Вече добре позната като режисьор на филмите „Доза щастие“ и „Диада“, както и на сериалите „Откраднат живот“, „Татковци“, „Лъжите в нас“ и „Съни Бийч“ - сега Яна Титова влиза и в ролята на театрален режисьор. В пиесата „Лисабон“ са..
Доналд Тръмп посочи имена за всички постове в кабинета за втория си мандат като президент на САЩ. След бързо обявения списък, каква би била посоката? До каква степен, въз основа на избора, Тръмп възнамерява да изпълни реториката си за съществена промяна във Вашингтон? Голямата победа на изборите му дава мандат от мнозинството, но всъщност..
Тони Карабашев се занимава с импровизационен театър от много време. "Хахаха Импро театър", с когото е свързана работата му, е първата група в тази сфера, която стартира преди 15 години. Характерно за импротеатъра е, че в него няма предварителен сценарий, а всичко се импровизира на момента по предложения взети от публиката. Наскоро "ХахахаИмпро"..