Днес на ход са забавленията на лед и спортовете на лед. Наш гост бе Мартин Миланов, председател на Българската федерация по хокей на лед. От него научихме повече за спецификите на този спорт, за възможностите за практикуването му, но и за трудностите, с които се сблъскват професионалните ни отбори.
При нас бе и Цвети Божидарова от „Спортна София“, която ни разказа за кънките на лед като любителско занимание.
Сега, обаче, ви връщаме малко назад във времето, в историята на нашия хокей. Оказва се, че първите сведения за играта хокей в България са от края на ХІХ век. Първите инструкции за плъзгане и ходене по пързалка са дадени в ръководство, отпечатано в Кюстендил през 1901 година. През 1915-а се сформира първият отбор по хокей. Той е към спортен клуб “Атлетик”, а четири години по-късно започват занимания по хокей в Обединения спортен клуб “Славия”. През 1942 г. българският национален отбор записва първия си международен мач - на 17 януари в Букурещ нашите побеждават Югославия с 4:2. Интересна подробност е и, че през 1952 г. се провежда първият държавен шампионат, като поради липса на изкуствени ледени пързалки, мачовете се играят в Рила, на Седмото езеро до хижа "Мусала". По-късно, разбира се, се построяват и изкуствени ледени пързалки. Но историческа за българския хокей се оказва 1976-а година. Тогава националните ни играят за първи и единствен път на олимпиада.
За съжаление, нашият спорт, колкото и да е прекрасен и завладяващ, е и много скъп, каза по този повод Мартин Миланов. На всеки му е ясно, че за да се практикува, трябва зала, екипировка и т.н., което само по себе и се много скъпо. Този вид спорт е приоритет на северните държави, на богатите държави и затова най-добрите отбори са тези в Русия, Швеция, Канада, силни икономически държави, които развиват този спорт още отпреди началото на 19-ти век.
Но това не значи, че ние не може да се борим, ние продължаваме да се борим, за да оцелеем, имаме много големи школи, много деца.
Мартин Миланов посочи, че в страната има общо 16 клуба, които се занимават с хокей на лед. Има няколко региона, които се развиват – София, Варна, Хасково. Преди и във Велико Търново имаше пързалка, но за съжаление вече я няма. В Ботевград сега има раздвижване и доста деца тренират.
Като федерация се борим да увеличим пързалките, защото, с две пързалки в София и с две в провинцията, няма място къде да се тренира. И трябват нови пързалки.
През 2015 г. пък отвори врати ледената пързалка в спортния комплекс “Зона Б-5” в парк "Възраждане".
Цвети Божидарова, спортeн мениджър на дружество „Спортна София“, което стопанисва пързалката, обясни, че според показателите, отчетени за трите години експлоатация на съоръжението, интересът става все по-голям и малки и големи идват, за да карат кънки.
Карането на кънки е зимно предизвикателство, ние се стремим през декември да пуснем ледената пързалка и тъй като тя е абсолютно открита, може да се използва до март месец.
Основно пързалката се използва от начинаещи и любители, които искат да карат кънки в свободното си време, но има и инструктор, който може да проведе обучения на желаещите, а за най-малките има и т. нар. „проходилки“.
След първоначалното обучение се оказва, че децата проявяват интерес и разпитват инструкторите, но Цвети Божидарова обясни, че за по-нататъшно развитие в този спорт трябва да се използват другите бази, които предлагат повече възможности.
Още за кънките и хокея на лед, а също и за фигурното пързаляне и шортрека - чуйте в звуковия файл.Сдружение "Операция: Плюшено Мече” е в основата на една от най-големите коледни кампании, която подпомага деца и младежи, лишени от родителски грижи, в риск, с увреждания и от социално слаби семейства в България. Най-мащабната сред инициативите на сдружението е "Операция: Плюшено Мече”, която с помощта на доброволци в цялата страна прави..
Заместник-кметът на район "Искър" Александър Иванов беше избран от Столичния общински съвет за изпълняващ длъжността кмет на района. Досегашният кмет Ясен Русев беше отстранен от поста, тъй като не е прекратил участието си в търговска фирма. Според Александър Иванов няма належащи проблеми, с които спешно трябва да се справи в района. Според него..
Проф. Владко Панайотов издаде нова мемоарна книга “Корона от превратности” за превратните моменти и срещи в епохата, през която живя и срещата на две хилядолетия през неговия поглед, за музиката и за научната му дейност, разказа той в предаването “Радиокафе”. Проф. Панайотов е учен, политик и общественик, който от години впечатлява с дейността си в..
Декоративно-монументалната българска скулптура през ХХ век в творбите на Любен Димитров показва ретроспективна изложба в Националната галерия "Квадрат 500". Изложбата включва седем кавалетни произведения, собственост на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, Художествената галерия в Казанлък и наследниците на художника. Част от..
Етнографският институт при БАН от години се занимава с българските общности извън граница , включително по-старите български диаспори, както и по-новите. Много изследвания вече са посветени на българите в Молдова и Украйна. “Българите в Бесарабия пазят много старинни елементи на културата, включително в календарната обредност, защото тя се е..
Чрез изложбата „Готови ли сте за…/Разкази по… Коледа“, екипът на Националния етнографски музей предлага на посетителите съвременен и атрактивен прочит на един от най-светлите празници в годината. Експозицията проследява как обичаите в старата българска традиция добиват с времето нови форми под напора на историческите промени, моди и политически решения...
Хлябът има огромна символика в нашата култура и е събирателен образ на почти всички традиционни ценности, казва Атанаска Терзийска от “Мрежа хлебни къщи София ”. Пред Радио София тя обясни, че има определени характеристики на обредните хлябове - те трябва да бъдат замесени с бяло брашно, което се пресява три пъти. Освен това се приготвя с домашен..