Днес на ход са забавленията на лед и спортовете на лед. Наш гост бе Мартин Миланов, председател на Българската федерация по хокей на лед. От него научихме повече за спецификите на този спорт, за възможностите за практикуването му, но и за трудностите, с които се сблъскват професионалните ни отбори.
При нас бе и Цвети Божидарова от „Спортна София“, която ни разказа за кънките на лед като любителско занимание.
Сега, обаче, ви връщаме малко назад във времето, в историята на нашия хокей. Оказва се, че първите сведения за играта хокей в България са от края на ХІХ век. Първите инструкции за плъзгане и ходене по пързалка са дадени в ръководство, отпечатано в Кюстендил през 1901 година. През 1915-а се сформира първият отбор по хокей. Той е към спортен клуб “Атлетик”, а четири години по-късно започват занимания по хокей в Обединения спортен клуб “Славия”. През 1942 г. българският национален отбор записва първия си международен мач - на 17 януари в Букурещ нашите побеждават Югославия с 4:2. Интересна подробност е и, че през 1952 г. се провежда първият държавен шампионат, като поради липса на изкуствени ледени пързалки, мачовете се играят в Рила, на Седмото езеро до хижа "Мусала". По-късно, разбира се, се построяват и изкуствени ледени пързалки. Но историческа за българския хокей се оказва 1976-а година. Тогава националните ни играят за първи и единствен път на олимпиада.
За съжаление, нашият спорт, колкото и да е прекрасен и завладяващ, е и много скъп, каза по този повод Мартин Миланов. На всеки му е ясно, че за да се практикува, трябва зала, екипировка и т.н., което само по себе и се много скъпо. Този вид спорт е приоритет на северните държави, на богатите държави и затова най-добрите отбори са тези в Русия, Швеция, Канада, силни икономически държави, които развиват този спорт още отпреди началото на 19-ти век.
Но това не значи, че ние не може да се борим, ние продължаваме да се борим, за да оцелеем, имаме много големи школи, много деца.
Мартин Миланов посочи, че в страната има общо 16 клуба, които се занимават с хокей на лед. Има няколко региона, които се развиват – София, Варна, Хасково. Преди и във Велико Търново имаше пързалка, но за съжаление вече я няма. В Ботевград сега има раздвижване и доста деца тренират.
Като федерация се борим да увеличим пързалките, защото, с две пързалки в София и с две в провинцията, няма място къде да се тренира. И трябват нови пързалки.
През 2015 г. пък отвори врати ледената пързалка в спортния комплекс “Зона Б-5” в парк "Възраждане".
Цвети Божидарова, спортeн мениджър на дружество „Спортна София“, което стопанисва пързалката, обясни, че според показателите, отчетени за трите години експлоатация на съоръжението, интересът става все по-голям и малки и големи идват, за да карат кънки.
Карането на кънки е зимно предизвикателство, ние се стремим през декември да пуснем ледената пързалка и тъй като тя е абсолютно открита, може да се използва до март месец.
Основно пързалката се използва от начинаещи и любители, които искат да карат кънки в свободното си време, но има и инструктор, който може да проведе обучения на желаещите, а за най-малките има и т. нар. „проходилки“.
След първоначалното обучение се оказва, че децата проявяват интерес и разпитват инструкторите, но Цвети Божидарова обясни, че за по-нататъшно развитие в този спорт трябва да се използват другите бази, които предлагат повече възможности.
Още за кънките и хокея на лед, а също и за фигурното пързаляне и шортрека - чуйте в звуковия файл.Анна Александрова е председател на Комисията по конституционни и правни въпроси в Народното събрание и депутат от район “Надежда” - затова с нея говорим не само за Фестивала на традициите: "Фестивалът стартира с по-малък формат много отдавна в кв.Требич. Днес ще се насладим на хубава, наситена фолклорна програма, ще оценим и качествата на питките,..
Днес предаването гостува на Зимния фестивал на традициите в Илиянци – район Надежда – Столична община. На централния площад ще се съберат любители на българските обичаи, фолклора, кулинарията и виното. Първият ни гост е Илиана Влъчкова – дългогодишен секретар на Читалище „Отец Паисий-1930“ и автор на книгата "90 години Читалище „Отец..
Историята на рода Богориди. Кой е нейният родоначалник? Кой е Атанас Богориди? Арх. Ивелин Любенов, генеалог, разказва: "Вероятно родът е още по-древен - не е доказано, но може би е болярски и архонтски, има връзка с рода на Берон и на Раковски. В труда на доц. Йордан Желев от ЦДА към ДАА, са описани членовете на рода, но има и непознати Богориди."..
Малко за историята на най-известните сгради в центъра на София. Начална точка - метростанция Софийски университет, крайна - катедралния храм "Света Неделя": Коя е първата сграда на СУ? Кои са все още съществуващите предишни здания на Народната библиотека? Какви са били другите функции на старото, изгоряло отдавна Народно Събрание? Кое министерство се..
Когато любимият вуйчо на Алеко Константинов, професорът по математика Емануил Иванов се сгодил, Щастливецът написал толкова смешен фейлетон за събитието, че гостите изпопадали от смях. Главният лирически герой обаче заплашил автора, че ако разказът види свят, няма да му проговори. Алеко много уважавал брата на майка си и затова вързал листовете с..
Втори пролетен авто ретро салон - поканата за него идва от Искрен Миланов: "Показваме около 70 ретроавтомобила цели 3 дни, както и 11 класически велосипеда и 9 мотоциклета за наслада на окото. Имаме и 3 автомобила на канцлера Аденауер. Имаме италиански и немски, както и един-единствен японски. Автомобилите са на средна възраст 60 години, под един..
Почит към танцовото изкуство чрез документалната кинопоредица „Аранча Агире: танцът като просветление“ - представя ни я Атанас Маев: "Споделяме с публиката филми на Аранча Агире, посветени в частност на Морис Бежар. Всичко, до което се докосне женската природа, дава деликатност, така е и в изкуството, жените успяват да намерят пътя не само до сърцата..