Българските екипи ще ремонтират модул в експеримента CMS в ЦЕРН

публикувано на 23.01.19 в 18:49

Снимка: wikipedia.org

Проф. Роман Захариев за българския принос в Големия адронен ускорител и практическите ползи от участието ни

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Неотдавна Европейският център за ядрени изследвания (ЦЕРН) започна ремонт за увеличаване на мощността на Големия адронен ускорител край Женева. Целта е да бъде увеличен броят на сблъсъците в различните експерименти, което ще подобри шанса да бъдат открити нови явления. Предстои да бъде инсталирано ново оборудване, включително и магнити, които насочват сноповете частици.

Екипи от Физическия факултет на Софийския университет, Института за ядрени изследвания към БАН и Института по роботика към БАН представят страната ни в ЦЕРН. Заместник-директорът на Института по роботика проф. Роман Захариев представи пред Радио София по-подробно българското участие в проекта CMS - един от двата големи експеримента в ускорителя, и за работата, която предстои на българските екипи по време на прекъсването.

Българските специалисти, които поддържат електромагнитния калориметър в експеримента CMS, ще извършат подмяна на някои елементи. В процеса на работа са установени затъмняване на кристали или отлепване на лавинни фотодиоди от калориметъра, като в резултат на това се появяват "бели петна" в картината, която се получава от устройството.

Българското участие в Големия адронен ускорител има и редица практически ползи за страната ни. Повече от 10 години се провежда специален курс в ЦЕРН за учители по физика и учители-инженери и IT специалисти, които на място имат възможност да се докоснат до високата наука и изключителните постижения, подчерта проф. Захариев. Заедно с това има проекти, които се реализират с помощта на български заводи. Сред тях са специални мюонни камери, изработени в български завод от българска мед.

Засега не може да се каже със сигурност кога Големият андронен ускорител ще влезе отново в действие, но предстои активна работа най-малко две години, след което ще бъде направена оценка и може времето за извършване на ремонти да бъде удължено с още две до четири години.