За да разберем повече потърсихме проф. Борислава Танева, заместник-ректор на Музикалната академия и председател на фондация "Пианисимо". Открихме я на път за летището, за да посреща първите гости на фестивала.
Настроението на всички е прекрасно, с първа пролет идва и първият концерт тази вечер. Ще можете да чуете малтийската пианистка Триша Доун Уилямс с една изключително нестандартна програма, с абсолютно съвременно отношение към инструмента, специално написани за нея творби, свързани с най-съвременни технологии - мултимедия и дори електронни гривни, с които се извличат звуци от пианото, които се генерират от движенията на мускулатурата на ръката - разказва тя в ефира на Радио София.
Триша Доун Уилямс ще изнесе и уъркшоп в събота между 11 и 13 часа в Националната музикална академия, със свободен вход.
Съботната вечер е за гръцкия пианист Константинос Дестунис, а неделята - за София Меликян, арменка, която обаче живее и работи в Испания.
Очертава се уикенд със средиземноморски привкус - смее се Борислава Танева и продължава (вече съвсем сериозно) - с многото работа (цяла година всъщност), която се крие зад тази програма и с удивителния факт, че един фестивал за съвременна музика успява да просъществува вече 22 години.
Продължаваме с програмата - в края на следващата седмица са концертите с пианисти от Япония (петък) и България. В събота, на 30 март, Маргарита Илиева ще представи една изцяло българска програма с клавирни сонати, някои от тях писани през миналия век, други съвсем нови, специално писано за фестивала, а на следващия ден ще можем да чуем Стефка Перифанова, отново с интересна програма и премиера на произведения на Владимир Джамбазов.
Финалът е от 5 до 7 април с гости от Холандия и Ирландия.
По традиция, входът за всички концерти в рамките на фестивала е безплатен.
Чуйте разговора на Лили Големинова с проф. Борислава Танева.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..