Бургас и Стара Загора продължават да са начело на градовете с най-некоректни платци

публикувано на 04.04.19 в 16:47

Снимка: Капитал

Средният размер на задълженията на потребителите нараства до 1161 лева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Запазва се тенденцията през последните години българският длъжник да е млад мъж със средно или висше образование и работещ на трудов договор. Невъзможността му да прецени правилно приходите и разходите си, но и желанието му да поддържа определен жизнен стандарт, са причините той да просрочва дълговете си. Това отчитат от Асоциацията на колекторските агенции в България за задълженията на домакинствата и бизнеса у нас за 2018 г.

За да подкрепи младите хора при взимането на финансови решения и да помогне за повишаването на финансовата им грамотност, асоциацията продължава инициативата си „Мисия платено” чрез лекции сред гимназисти от цялата страна. На страницата на „Мисия платено” е актуализиран и “Наръчникът на длъжника” в съответствие с последните законодателни промени.

През последните няколко години профилът на клиента в просрочие остава устойчив по отношение на възрастовите показатели. Най-често срещаният некоректен платец е млад мъж на около 30 години, който не съумява да прецени правилно бюджета си, но живее динамичен живот, който го кара да взема спонтанни решения, коментира Райна Миткова, председател на Асоциацията на колекторските агенции в България.

Същевременно средният размер на задълженията на потребителите нараства до 1161 лева, посочи Лилия Димитрова, глен на УС на Асоциацията на колекторските агенции.

За втора поредна година Бургас и Стара Загора продължават да са начело на градовете с най-некоректни платци. Най-съвестно покриват вноските си пък в София, Русе и Враца.

В годишния си отчет за 2018 г. Асоциацията на колекторските агенции отчита също, че банките бележат ръст в дела на възложени случаи към тях. Това се обяснява с факта, че в момента банките активно изискват необслужваните си заеми за събиране след стрес тестовете, а и те по принцип възлагат необслужваните кредити на значително по-ранен етап - между 30 и 90 дни след датата на забавяне. След банките се нареждат бързите кредити и едва след тях се подреждат телекомуникационните компании като възложители към колекторските агенции.

По отношение на възложените междуфирмени задължения - през 2018 г. българските компании отчитат най-добрите си показатели по редовност на плащанията за последните 5 години. Председателят на Асоциацията на колекторските агенции в България Райна Миткова обобщи, че през 2019 г. се очакват да продължи тенденцията за спад на задлъжнялостта.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!