Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За Чудомир и неговия Казанлък

Снимка: Лили Големинова
В града на розите има един музей, който е уникален. Музей на Чудомир - в къщата, която с неговата съпруга Мара са издигнали след сватбата.
Този музей е уникален поради факта, че е и литературен, и художествен. Защото Димитър Чорбаджийски (както е истинското му име) е боравел по един изумителен начин и с думите, и с четката.

"Чудомир е бил и учител, и читалищен и музеен деятел, фолклорист, краевед, дарител, редактор и - най-вече писател и художник" - така започва разговора ни с Добрина Матова, сърцатата дама, която управлява музея. Оттам ние излъчихме едно наистина специално неделно Радиокафе по време на традиционните Чудомирови дни (през 2019-а те се провеждат за 26-и път). Програмата е впечатляваща и все по-пъстра в старанието на организаторите да обхванат всички аспекти от многопластовата личност на Чудомир.
Програмата на Чудомировите празници е видимо богата  Снимка: Лили ГолеминоваИменно с Чудомировите празници започва културната програма на община Казанлък, преминава през празниците на розата, тракийските празници, за да се стигне до ежегодното отдаване на почит на друг виден казанлъчанин - композитора Петко Стайнов.

Да се върнем обаче на Чудомир, който е прекарал целия си живот в Казанлък (само с една малка забежка до София, за да следва в Художествената академия, но то е просто защото такава няма в Казанлък), защото "най-добре се чувства сред своите герои, сред  нашенците, които така прекрасно е описал и в литературните си творби, и в акварел".

Чудомир е разработвал една тема с различни техникиЧудомировите дни се разрастват и придобиват национални измерения - това ни казва с гордост Добрина Матова и споделя за научната конференция ( с пето издание тази година), която събира в Казанлък елита на българското изкуствознание и литературознание, този път под мотото "Чудомир между противоречията". Събитията в рамките на Чудомировите дни са 29 - театрални представления (че и връчване на награда за комедиен хит на сезона), мюзикъли, премиери на книги (ние попаднахме на представянето на книгата на Георги Тошев за Невена Коканова и... нямаше места), изложби, концерти, събития за деца... и най-хубавото е, че в Казанлък има публика за всички тях. А като добавим и гостите от цяла България, артистичните лица, които можем да срещнем по улиците на града, който по това време на година е зелен, разцъфтял и слънчев, атмосферата (повярвайте ми) е прекрасна. И още - чудонемировчета, възстановения фолклорен фестивал на хумористичната песен и танц Златен трЪндафил...

А най-хубавата реклама за Чудомировите празници е инсталацията на централния площад, създадена от учениците от художественото училище в града (точното название е Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн "Акад. Дечко Узунов) - отново за пета година. На нея ликът на Чудомир е Снимка: Лили Големиноваизрисуван с думи. Работата с училищата в града е много важна за организаторите на Чудомировите празници. Добрина Матова ни разказва за доброволците от различните гимназии, които на всяко издание помагат и така се приобщават и се чувстват все по-съпричастни с културния празник и с личността на именития им съгражданин.

Иначе ние имахме удоволствието да разположим своето пътуващо студио в една от залите на къщата-музей, където бяхме заобиколени от картините на съпругата на Чудомир - Мара, самата тя чудесен художник. Няколко всъщност са експозициите, подредени специално за Чудомировите празници тук. Най-важната, тази, която всяка година показва различна тематична "извадка" от фонда на музея, сега е под надслов "Вариации по тема".
"Чудомир работи по над 130 теми, разработва ги в туш, с акварел, с молив... така че ние показваме еднакви творби, разработени по различен начин от него" - отново думи на Добрина Матова.

Чудомировите събития (или поне 3 от тях) тази година излизат и извън границите на Казанлък - има национално ученическо четене, изложба на Чудомир, която е част от официалната програма на Пловдив като европейска културна столица, а друга изложба гостува на галерията в Карлово.

А самата къща-музей е прекрасна. Открехваш вратата и попадаш в един различен свят - прекрасно поддържана градина, красота във всеки детайл, ранни цветя "надничат" отвсякъде (дори от прочутата смокиня, под която е обичал да седи Чудомир). "За мен музейното преживяване започва от първия миг - с вълнение в гласа обяснява Добрина Матова, - и се стараем на всеки да му хареса, да се почувства специален, да му създадем спомени". На моето вметване, че вероятно сега дворът е дори по-хубав, отколкото е бил по времето на Чудомир, защото той едва ли е имал много време да градинарства, тя отвръща, че дори има снимки как е подрязвал розите. Така че и към градинарството е имал отношение този "общественик и въобщественик", както сам се е наричал Чудомир. Оказва се, че дори и идейният проект на къщата, е бил него - на този Чудомир, който за щастие все повече се чете, този така всеобхватен Чудомир, без когото "в Казанлък много неща нямаше да са така, както са в момента", пак по думите на Добрина Матова, която избра и цитат от Чудомир за финал - "най-пустият от нашите дни е онзи, в който не сме се смели нито веднъж".
Е, нашият ден в Казанлък определено не беше пуст, напротив!

Чуйте разговора на Лили Големинова с Добрина Матова.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цвятко Кадийски

Ако сънародниците му са като него, значи българите са много добри хора

Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..

публикувано на 24.11.24 в 12:02

Просълзени, озарени, разсмяни хора

Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..

публикувано на 24.11.24 в 11:21

В палитрата от различни стилове влиза всичко

Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..

публикувано на 24.11.24 в 11:02

Доброто да се случи

Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...

публикувано на 24.11.24 в 09:33

Софийски разкази - Душата ми е стон

"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.

публикувано на 23.11.24 в 15:00
Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева

Адресите на любовта с „55 изповеди за любовта“

Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..

публикувано на 23.11.24 в 14:00
Паметникът на Любен Каравелов в Копривщица

Историята оживява - Любен Каравелов: вестник първи, вестник втори

Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..

публикувано на 23.11.24 в 16:00