Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Хариета Манолова: При аутистичните разстройства няма еднакви случаи, всяко дете има свой път на развитие

Индивидуалният подход при терапията е много важен, необходими са ежедневни занимания - поне 20 часа седмично, казва психологът

Снимка: БГНЕС
Теориите за възникването на аутистичните разстройства, за развитието им и изобщо разбирането за тях са доста противоречиви до 80-те години на миналия век, когато се налага разбирането, че детският аутизъм не е психотично разстройство, нито пък ранна форма на шизофрения, каквито описания е имало в миналото, а най-вече дефицит на комуникационните способности. Това съвсем естествено води до сериозна промяна в терапевтичните стратегии, като интервенциите се "преместват" извън психиатричните клиники и медицинската дейност, обобщават специалистите от Клиниката по детска психиатрия „Свети Никола“ към Александровска болница. Под тяхно ръководство у нас се реализира двугодишен проект за ранна диагностика, благодарение на който да разпознават аутизма бяха обучавани лични лекари и учители от детски градини и ясли в цялата страна.

Стигматизира ли се това състояние у нас, какво е значението на ранната диагностиката и адекватна навременна терапия, за да бъдат преодолени дефицитите - потърсихме мнението на клиничния психолог доц. Хариета Манолова:

"Колкото по-рано, толкова по-добре. Мога да кажа, че благодарение на усилията и на специалистите, но и на родителите, сензитивността към проблема нараства. Това го забелязваме по децата, водени от родителите в клиниката на все по-ранна възраст. При нас вече идват родители, които искат консултиране на техните деца, дори и при под 2-годишна възраст, което е много радостно. Тогава не може и не би трябвало да се поставя диагноза "аутистично разстройство", но може да се забележи проблем в развитието и да се набележат мерки. Това правим ние психолозите - когато забелязваме задръжка или изоставяне в някоя от областите  даваме препоръки на родителите по какъв начин да се стимулира развитието на детето и при какви специалисти, което дава резултат".

Доц. Манолова посочи, че в най-ранната бебешка възраст, индикация за евентуално развитие на такова разстройство, може да бъде липсата на реакция от детето при влизане на майката в помещението или избягването на контакт с нея. В малко по-късна възраст индикация може да липсата на желание за имитация на действията на по-възрастните - нещо, което по принцип правят децата.

При аутистични разстройства психолозите забелязват и т.н. "перманентност на обекта" - феномен, описан за първи път от Фройд, посочи специалистът:

"Малкото дете, между 8-месечна и едногодишна възраст, губи интерес към предмет, който вече не е в полезрението му - покрит с кърпа, или скрит зад шкаф. Не опитва да го намери, а губи интерес. Това е първият когнитивен конструкт, който е основа за интелигентността и развитието на мисленето. Това е първата представа за обекта - че той съществува, дори и извън нашето полезрение. И е тясно свързана с емоционалната сфера - присъствието и отсъствието на майката (т.е. детето да знае и да се успокоява, че майката не е "изчезнала", че съществува и ще се върне при него). Това е нещо, което при аутистичните деца се развива чак след 4-годишна възраст".


Доц. Манолова отбеляза, че често специалистите не са запознати в детайли и подробности за проявленията на аутизма в най-ранната възраст. Тя посочи, че предстои въвеждане на скрининг за рисковете за развитие на подобни разстройства, който да се прилага от личните лекари.

Характерното за аутистичното разстройство е това, че е с различна тежест при различните деца и затова индивидуалният подход в терапията е много важен. Активността на родителите - също.

Психологът отбеляза, че често родителите търсят алтернативните методи, а те може да бъдат и опасни за детето. Необходими са ежедневни занимания с детето - поне 20 часа седмично. Терапиите са изнесени от психиатричните заведения - извършват се в различни дневни центрове, но все още тези услуги не са достатъчни, посочи специалистът.  

Още подробности - чуйте в разговора с клиничният психолог доц. Хариета Манолова от Клиниката по детска психиатрия „Св. Никола“!


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - Радиотеатърът, част 1

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 25.01.25 в 16:00

Софийски разкази - Историческите сгради на БНР

Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..

публикувано на 25.01.25 в 15:00
Сирак Скитник

Адресите на любовта - Сирак Скитник

В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга.  Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната  Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...

публикувано на 25.01.25 в 14:00
Никола Тулечки (вляво) с Даниел Ненчев

90 години БНР - ще ни вземе ли ИИ работата?

Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии?  Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..

публикувано на 25.01.25 в 12:03

90 години БНР - в 10-те отговора на Генералния директор Милен Митев

10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..

публикувано на 25.01.25 в 11:34

90 години БНР - музиката е полет

Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..

публикувано на 25.01.25 в 11:23

90 години БНР - гласовете с отношение

В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..

публикувано на 25.01.25 в 10:01