Скандалът, добил известност като "Целувкагейт", заради който временно беше отнет лицензът на Кубрат Пулев в щата Калифорния, тепърва ще има своето развитие. Докато го следим, обаче, решихме да разберем как стоят нещата юридически. Наш събеседник беше адвокат Силвия Петкова. Тя има и специализация по английско право и право на Европейския съюз по съвместна програма на Софийския университет и Кеймбридж. Участва и в създаването и на законодателни актове.
Оказа се, обаче, че ако попитаме един юрист какво представлява тази толкова коментирана целувка според законодателната рамка у нас, отговорът ще е: “Зависи“.
Адвокат Петкова поясни, че това е така, защото всички видове сексуални посегателства се разглеждат от гледна точка на всеки един конкретен случай и нещата, които виждаме пред камера, може да изглеждат по един начин, но зад кулисите да са съвсем други.
Това, което виждаме от камерата, според една част от практиката в България, Европа и по света, е сексуален тормоз, за друга част от съдебната практика може да бъде счетена като акт на фамилиарничене между двама души, които се познават. Въпросът е да се установи първо тези хора познават ли се, налице ли е съгласие за тази цел, целувката приятелска ли е и дали тя представлява сексуален акт, коментира адвокат Петкова.
В основата на преценката дали даден акт представлява сексуално посегателство, стои само и единствено съгласието.
Това, че се намираме на Балканите, посочи адвокат Петкова, оказва доста сериозно влияние, защото, конкретно в България, когато една жена стане жертва на сексуално насилие или сексуален тормоз, домашно насилие, престъпление против половата ѝ неприкосновеност, обичайно една немалка част от коментарите под съответната статия за новината е, че тя е лека жена, че тя си го е изпросила, че по някакъв начин не е задоволила желанията на своя партньор, или е показала спрямо други хора желание за осъществяване на интимен контакт и някой друг е преценил, че тези желания се отнасят за него.
Адвокат Петкова даде пример с това, че когато на едно парти една жена да проявява интимни желания към 100 мъже, когато сто и първият от тях я опипа, прегърне, целуне или по някакъв начин извърши сексуално действие, това ще бъде сексуален тормоз.
Адвокат Петкова поясни, че сексуалният тормоз е уреден в Закона за защита от дискриминацията и се смята, както и в европейската практика, че сексуалният тормоз във всички случаи е дискриминация на основа на пола.
Това означава, че не само жена може да пострада, има и случаи, когато мъже страдат от сексуален тормоз и домашно насилие.
Въпреки това, по-често в България пострадалите са жени, но доста рядко те подават сигнал, защото ги е страх или ги е срам.
Темата за сексуалното насилие в българското общество е табу и нещо, което трябва да остане в семейството или между двамата души, между които се е случило, каза адвокат Петкова и посочи, че повечето хора не знаят какво точно значи сексуален тормоз, а това е всеки акт от сексуално естество, който е нежелан.
Оказва се обаче, че целувката на Кубрат Пулев неслучайно може да се нарече „българската целувка“, защото у нас, според практиката на адвокат Силвия Петкова, тя не е нещо, което представлява проблем. В хода на обсъжданията много жени споделили пред адвокат Петкова, че не се случило кой знае какво и ако потърпевшата не е харесала това, което е станало, би могала да удари шамар на Кубрат. Жените, обаче, в по-развитите държави знаят как да си търсят правата и това е по съдебен ред, не чрез насилие, обясни адвокат Петкова. Още повече, че според българския закон шамарът е лека телесна повреда.
Знаят ли, наистина, жените в България как да търсят правата си по съдебен ред, достатъчни ли са законовите разпоредбите у нас, за да бъдат защитени засегнатите лица и защо лисва практика в съдебната система, свързана с подобни случаи – чуйте в звуковия файл.
Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.“Явление”, “Оттук започва нещо ново в българския театър”, “Уникално усещане за ритъм” - това са част от реакциите на журито на Фестивала на авторския театър през 2024-та, след като гледат моноспектакъла "Надежда" на Явор Попов-Необозрим . "Това е моноспектакъл, който отлагах седем години. Той стоя на един лист и ме чакаше и в крайна сметка..
В Националната кардиологична болница няма да се извършват никакви промени, които не са съгласувани с лекарите. В това ги увери лично министърът на здравеопазването д-р Галя Кондева на среща с началници на клиники в болницата. В разговор с директора на лечебното заведение д-р Красимир Джинсов, министърът изиска да бъде оттеглено предложението за..
На 13 януари отбелязваме 100 години от рождението на големия български актьор Георги Калоянчев. В откъс от Златния фонд на БНР можете да чуете част спомените на Калата за първите му стъпки на сцената като ученик и войник, за кандидат-студентските изпити във ВИТИЗ, за учителите, за матурата му по немски език, с използване на "несъществуващи..
Младата актриса Александра Димитров а влиза в киното с летящ старт. С главна роля. Можем да я видим във филма "Преди да забравя" на Теодора и Станислав Дончеви , която вече се прожектира по кината в България. Пред БНР-Радио София тя разказа как се е явила на кастинга, как се е вълнувала и искала ролята, защото темата ѝ е била близка...
Столичното предприятие за третиране на отпадъци (СПТО) вече разполага с фотоволтаична система за собствено потребление. Мрежата е част от усилията за оптимизация на разходите и минимизиране на въглеродния отпечатък на предприятието. Системата е изградена от 3 356 фотоволтаични модула с капацитет от 1862 kWp/час. Очаква се нейната работа да намали..
На 13-ти януари отбелязваме Деня на българското кино и 110 години от първата прожекция в кино "Модерен театър" на първия български филм "Българан е галант". Режисьор и сценарист на филма е Васил Гендов, който изпълнява и главната роля. Актрисата от Народния театър Мара Липина е негова партньорка в продукцията. Лентата е вдъхновена от популярните..
В края на миналата седмица Столичната община въведе мярката Зелен билет, с който срещу 1 лев всеки може да пътува неограничено целия ден с градския транспорт в София. Въвеждането на Зеления билет важеше за четвъртък и петък, когато стойностите на фини прахови частици във въздуха бяха нормализирани. Именно затова голяма част от столичани..