На 11 април столицата на Белгия е слънчева (напук на всички, които - малко по британски - обичат да се оплакват от времето тук). Хората бързат, като във всеки голям град. Имат си свои грижи, свои малки битки. И въпреки че именно в техния град се взимат голяма част от решенията на високо равнище, те не живеят толкова с мисълта за Брекзит, колкото за градските проблеми, свързани с транспорта, ремонтите по улиците, задръстванията. Свикнали са с постоянните мерки за сигурност, с отбиването на движението, за да мине поредната делегация.
Е, вчера делегациите тук бяха много. Лидери на 27-те държави членки се събраха (за пореден път), за да обсъдят (поредната) молба на Тереза Мей (чeсто напоследък наричана Theresa June, a от днес може би Theresa October). Защото след дълго обсъждане при закрити врата в сградата на Съвета на Европа, хапвайки (менюто беше надълго и нашироко обсъждано от чакащите журналисти), европейските лидери дадоха отсрочка на Великобритания за излизане от ЕС до 31 октомври - перфектният компромис между това, за което настояваше Еманюел Макрон (който снощи е говорил последен при изслушването на държавните глави на кръглата маса), а именно края на юни, и мнението на Ангела Меркел, което клонеше към 2020-а. Доналд Туск обяви решението с уморено и леко безизразно лице с коментар, че срокът е по-кратък от това, което той е очаквал. За сметка на това, Тереза Мей кипеше от енергия и заяви, че тя смята, че Великобритания ще "смогне" по-рано от този срок. Но реално погледнато, нищо не е променено. Всички опции са възможни. И все пак, най-вероятно Великобритания ще участва в изборите за Европарламент в края на май, ще има свой еврокомисар и ще гласува за всяко решение в ЕС, защото си остава пълноправен член (до осъществяване на противното). Сега всички очакват какво ще се случи в британския парламент, а междувременно беше посветено много телевизионно време на какви ли не странични любопитности като еднаквите сака на Ангела Меркел и Тереза Мей - и двете точно в нюанса на синия фон на знамето на ЕС.
Друго интересно събитие стартира вчера в Брюксел - 134-тата сесия на Европейския комитет на регионите, която събира кметове от страните-членки и дава мнения от градска и регионална гледна точка по важните европейски теми. Този път основните теми са свързани с интеграцията на мигрантите (беше официално приета инициатива в тази насока) и с дебата за фундаменталните права и ценности на Обединена Европа. Добрите градски практики бяха споделени от двама кметове - победители във връчваната от 2004-та на всеки две години награда World Mayor. Настоящата носителка на титлата е Валерия Манчинели, първата жена кмет на Анкона (Италия) - една изключително дейна дама на 63 години, която вече втори мандат ръководи пристанищния град. Говори само италиански, но пък е изключително компетентна, точна в отговорите си и ясна в принципите си. Получава отличието заради факта, че успява бързо да "измъкне" града от кризата, да възобнови голяма част от затворените докове и корабостроителници, заради туристическия напредък и заради успехите си в управлението на този 100-хиляден град, в който живеят над 13 000 чужденци.
Значи Вие ми взехте наградата - с тези думи и усмивка предишният носител на приза World Mayor Барт Сомерс стисна ръката на Валерия Манчинели. Той е кмет на Мехелен (между Брюксел и Антверпен) от 19 години - рекорд за Белгия, и трансформира града от място с много лоша слава, висока престъпност и силно етническо напрежение в пример за реална успешна интеграция. По думите му, в Мехелен процентно има повече мигранти отколкото "Орбан има в Унгария", но верният път е в интеграцията на всички нива (училища, в които да учат децата на миграните не само в периферните квартали, но и в престижния център), в подобряване на условията за живот в града на всички и в еднаквото отношение.
Чуйте включването на Лили Големинова в "Радиокафе".
И очаквайте специалното интервю, което Барт Сомерс даде за Радио София.
Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..