За чудото на вярата и вярата в чудеса

публикувано на 16.04.19 в 14:53

вяра

Снимка: БТА

Човекът винаги е търсил обяснение на различните явления

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Чудесата на вярата и вярата в чудеса. Природата и човекът - мистика, реалност, мит. По тези теми разсъждаваме в предаването "Радиоприемница" тази седмица. Днес ще се доверим на доц. д-р Мира Маркова - етнолог, преподавател в СУ „Св.Климент Охридски“, в Историческия факултет. С нея ще говорим и за религиозните култове и практики, чудотворните икони, ще засегнем и темата за особеностите в празнуването на Възкресение Христово.

Човекът винаги е търсил обяснение на различните явления. В рамките на традиционната култура, преди появата на християнството, тези чудеса са обяснявани със свръхестествени сили, а след християнизацията, чудото се обяснява с вярата и най-вече вярата във възкресението на Исус Христос. След това се има синкретизъм на народната ни култура с православието и лесно могат да се забележат различните пластове на различните вярвания, които оформят един цялостен фокус на вярата в чудесата.

С оформянето на църквата като догматика и култура, онези, които са имали най-силната вяра и са добили привилегията да бъдат светци, обикновеният човек търси досег с тях и това е чрез мощите и иконите. С появата на първите големи манастири у нас, се датира и вярата в различни чудотворни икони. Голяма част от чудотворните икони по българските земи са Богородични икони. Много интересен е феноменът българинът да “опитомява” култа към Божията майка - нарича я “Богородичка”, “Марийка”, “Лехусата”. Тя е най-близо до обикновения човек като негов застъпник пред Бога за делата му. Това е и причината в големите български манастири чудотворните икони да са посветени на Богородица (такива са иконите в Рилски манастир, Троянски манастир, Бачковски манастир). доц. д-р Мира Маркова

За да е една икона чудотворна, около нея случват чудеса (плаче, лети, премества се). Чудото е ирационално - в него или вярваш, или не вярваш. Много силен е и култът към различните светци-войни, които са възприемани като светци - лечители. В София такъв е култът към св. Мина от Обрадовския манастир “Св. Мина” в кв. Бенковски доби огромна популярност сред населението и е доказателство за постоянното застъпване на светци, когато се подходи с чиста вяра за делата на човека, защото в този манастир са се случвали много чудеса. Много практики има за изцеление. Много примери има за семейства, сдобили се с рожба, след посещение в манастира, обясни доц. Маркова.

Има и съвсем непопулярни светци като св. Фанурий - също икона от Обрадовския манастир. Той е почитан като застъпник за успешна женитба и иконата е обсипана със сватбени венчета. В традиционната ни култура е било популярно преспиването в манастирите срещу голям празник също с цел изцеление. Досегът на човека със свещеното пространство е бил винаги търсен.

Като учен изследвам синкретизма на народната култура, защото това е огромното ни богатство - умението ни да съхраним знанието на предците, знанието за различни практики, защото традиционният човек е бил в много свои практики ирационален, като действия, но е бил вярващ човек.
Именно заради хората езичеството се влива в християнството. Единствената хула е тази срещу Св. Дух, която не може да бъде допускана, всички останали практики е възможно под различна форма да бъдат вкарани в християнски одежди”. Това става с освещаването на хлябове, с прекадяването на трапезата на Бъдни вечер и на Великден, а козунаците и яйцата от обредната трапеза носят символиката на свещеното. Чрез молитвата храната става не просто елемент на ежедневието, а елемент на ритуала, обяснява доц. Маркова.

Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.