Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Учени от БАН в проекта "Фалкон" за многократни ракетни ускорители

Прототип на аеродинамично управлявана „кошница“ за улавяне на ракетен ускорител

Учените от БАН участват в европейски проект, който търси начин да направи ракетните ускорители използваеми за повече от едно излитане. Проектът „Фалкон“ е съвместна разработка между България и шест други европейски държави - Германия, Австрия, Испания, Белгия и Румъния. Според специалистите космическата система, върху която работят ще е по-евтина, по-безопасна за околната среда и по-ефективна от съществуващите американски проекти за „рециклиране“ на ракети. 

Голяма част от използваните ракетни компоненти след излитане изгарят или се носят като космически боклук във или около атмосферата. Дори да бъдат открити, в повечето случаи са в лошо състояние и е невъзможно да бъдат възстановени за повторна употреба. През последните години компаниите на милиардерите Илън Мъск и Джеф Безос правят опити за вертикално приземяване на ускорителите с двигатели, които използват гориво.

Доц. Валентин Пенев - ръководител на проекта „Фалкон”, обяснява, че европейският модел е напълно различен:

Основната разлика е, че при нас ракетният ускорител има малки аеродинамични крила, с които, след като се отдели ракетният ускорител от голямата ракета започва балистично спускане и в един момент, когато навлезе в по-плътните слоеве на атмосферата, той започва да планира като безмоторен самолет, поради което не е необходимо гориво и се повишава ефективността на системата.

Доц. Пенев добави, че космическата система предвижда ракетният носител да бъде връщан на Земята, като се прихваща от самолет с куплиращо устройство още във въздуха.

Първоначалните тестове ще се извършват с умалени модели, с размер около 3 метра. Според ръководителя на космическия проект „Фалкон“, в близките пет години всяка една космическа сила ще започне да използва този модел за многократна употреба на ракетните ускорители.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - Радиотеатърът, част 1

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 25.01.25 в 16:00

Софийски разкази - Историческите сгради на БНР

Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..

публикувано на 25.01.25 в 15:00
Сирак Скитник

Адресите на любовта - Сирак Скитник

В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга.  Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната  Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...

публикувано на 25.01.25 в 14:00
Никола Тулечки (вляво) с Даниел Ненчев

90 години БНР - ще ни вземе ли ИИ работата?

Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии?  Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..

публикувано на 25.01.25 в 12:03

90 години БНР - в 10-те отговора на Генералния директор Милен Митев

10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..

публикувано на 25.01.25 в 11:34

90 години БНР - музиката е полет

Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..

публикувано на 25.01.25 в 11:23

90 години БНР - гласовете с отношение

В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..

публикувано на 25.01.25 в 10:01