Историята стигна до началото на неговата кариера в Министерството на благоустройството в София. Тук той получава едни от големите си поръчки, като дори бива нает от царица Елеонора, която му възлага строежо на двореца в Царска Бистрица. До 1917 г. Койчев се занимава с преподавателска дейност, след което настъпват най-силните години в кариерата му на архитект. На 15 март 1924 г. с царски указ е назначен за директор на Архитектурния отдел при Министерството но благоустройството.
В периода 1908-1915 г. строи санаториумът за гръдноболни в софийското село Искрец, през 1909 г. изгражда собствения си дом в София бул. „Дондуков" 36, ако днес минете оттам сигурно ще ви трябва малко време да осъзнаете какво бижу е скрито в тази част на града. Без кич и ненужна височина, дори сякаш доста малка на фона на останалите по-високи сиви сгради, жълтата й фасада подсказва дълбоко скрития простор с който разполага тя.
Архитект Мария Давчева разказва още за житейския му път. - "През 1910 г. сътворява симвалът на Пазарджик -старата поща. В същото годино царица Елеонора му възлага строежа на двореца в Царска Бистрица, като е построено само едното крило, тъй като започва войната, а между 1917 и 1919 г. по негови проекти са построени жп гарите във Видин, Лом и Свищов. От 1910 до 1917 г. Пенчо Койчев се занимава с преподавателска дейност, следват отново няколко години на ръководни постове, докото настъпват най-силните години в кариерата му на архитект. На 15 март 1924 г. с царски указ е назначен за директор на Архитектурния отдел при Министерството но благоустройството. Като такъв през 1925 г. строи северното разширение на сградата на Народното събрание в София, а от 1928 г. до 1940 г. по негови проекти са построени съдебните палати в Русе, Трявна, Ботевград, Етрополе, Нови пазар, Пещера, Първомай и др."
Така стигаме и до последната творба на арх. Пенчо Койчев. На 1 юни 1928 г. Министерството на правосъдието му поверява проектирането и ръководенето на строежа на Съдебната палата в София. Строежът й продължава в периода 1929-1940 година.
Идеята за тази сграда се налага още през 1880 г., но обявеният за нея през 1912 г. международен конкурс е отложен заради Балканската война и е проведен през 1914 г. Първа премия не е присъдена. Втори е проектът на арх. Никола Лазаров, който не се реализира. През 1926 г. е създаден фонд „Съдебни сгради“, чието заключение е, че „поради разрасналите нужди и големи промени в живота“ планът на арх. Лазаров не може да се приложи. Да изготви в „окончателен вид план, съобразен с настоящите нужди, и с разширение, предвидено за по-далечно бъдеще“, е възложено на арх. Пенчо Койчев, който пише: „На 1 юни 1928 г., от Министерството на правосъдието ми се повери да изработя плановете и ръководя строежа на Съдебната палата в София, предприятие от 8 500 м2 на стойност 200 000 000 лева.“
Реализацията на тази задача е придружена с много перипетии и дори подтиква арх. Койчев да вземе тежкото решение да се откаже от мисията на живота си да бъде архитект, за да не погази принципите си на честен и достоен човек. Такъв е бил арх. Пенчо Койчев - човек на честта, който в крайна сметка подложен на ударите на обществото създава сграда, която се превръща в универсална отправна точка за всички поколения и епохи.
Какво има зад решетката с розово-червен цвят на днешния пл.Бански? Кои гости на града винаги се озовават там? Кой премахва църквата Св.Никола Мали и кой - мюсюлманските храмове в града? Какво е да политикарствуваш и къде се политикарствува? Колко е бил капацитетът на първия цирк, преди да бъде разрушен и на мястото му да се построи покрит търговски..
Слушаме Любомир Пипков от Златния фонд на БНР - гласа му и музикални откъси от негови произведения. Говорим за композитора с проф.Юлиян Куюмджиев, преподавател в НМА и автор на книга за него, както и с внучката му, актрисата Ани Вълчанова:
Райна Попгеоргиева Футекова, влязла в историята като Райна Княгиня, има трагична и злочеста съдба. Според признанията в собствената ѝ автобиография, тя ушива знамето на Априлското въстание от любов към Георги Бенковски, който дори и да е разбрал за чувствата ѝ, не им е отговорил. Десетте дни на възторг, триумф и свобода за панагюрци и самата..
За премиерата на „Сън в лятна нощ“ на 29 и 30 април в Младежкия театър „Николай Бинев“ разговаряме с р ежисьора Диана Добрева. Тя се обръща към този текст след като е поставила много трагедии и сега е дошло време за една комедия. Но не коя да е, а именно този най-обичан текст на Уилям Шекспир. Мястото на действието, по пиеса, е гората. В тази..
Ако психодраматистите бяха рекламисти – събитие от Българско Дружество по Психодрама и Групова Терапия, представено ни от Богдана Златева - дипломиран психодрама асистент към Д.Е.А.: "До голяма степен изграждането на лична марка е резултат на среща с другия. Стратегическата комуникация следва формата и структурата, с която се появяваме. Но се..
Kой всъщност е автор на генерираното от AI съдържание - интервю с адвокат Траян Косев: "Целият свят се вълнува от отговора на този въпрос. Редно е първо да се запитаме какво се закриля от авторското право? У нас творчеството е свързано с физически лица. "Творческата" дейност на машината не е такава. В САЩ патентното ведомство слага разделителен..
На 23 април в галерия "Еритаж" бе открита изложбата "Пътуване във времето" на Мастро Стойчо Зерлиев. Това е негова юбилейна изложба (80г.), която представя картини от почти целия му творчески път. "Това обхваща един дълъг период от моя живот. Още от завършване на художествена академия, а преди това имам и от завършване на художествена гимназия..