Пламена Димитрова е най-големият дарител на Старозагорския приют за животни

Вероятно постъпката на Пламена е съвсем естествена. Нормално е да помогнеш на някого, изпаднал в беда, изпатил тежко, бил е ранен или нападнат.
Дали е човек или животно помощта не би трябвало да е различна. Но е… Сякаш свикваме с равнодушие да подминаваме чуждото нещастие. И когато някой разсъждава различно - по нормалния начин, това е извънредна новина.
Е, Пламена е от извънредните хора - запазили човещината в себе си. Отворила е собствения си дом за няколко ранени животни.

Преди да стане най-големият дарител на общинския приют за животни, Пламена е била в него доброволец. Впечатлява се, че храната е лоша, започва да изработва гривни, които продава и със средствата купува по-качествена. Привлича съмишленици и до момента са дарили на приюта няколко тона храна.

Вече има opгaнизиpaни 4 блaгoтвopитeлни бaзapa в Cтapa Зaгopa. Подкрепят я предимно чужденци. Те даряват и осиновяват. Добрината й е припозната основно от хора, израсли не по нашите ширини.

Теди е впечатлена от историята на Пламена. Чрез хобито си да открива, заснема и разказва за живота на добрите и успешни хора тя успява да намери и вдъхновение, и спасение от враждебната среда, която ни заобикаля.
„Историите на Теди“, които тя разказва в своята страница са нейното бягство от ежедневната сивота.

Хубаво е когато човек успява да открие своя смисъл. Още по-хубаво е, когато го намира в стореното добро. Така то живее дълго и повлича още последователи след себе си.