Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Село Бърдарски геран - столицата на банатските българи

3
Снимка: Народно читалище „Съединение - 1923“
В „Турагент“ пътуваме из Северозападна България. В община Бяла Слатина, има едно малко, но доста известно село - Бърдарски геран, населено с банатски българи. До него води само един път, свършващ там. Не можеш да сбъркаш. И дори тръгнал за другаде, можеш да се окажеш там случайно. Всеки, който е стигнал до Бърдарски геран, запазва дълбоко в сърцето си срещата с невероятния свят на тази малка общност.

Село Бърдарски геран е основано през 1887 г. от банатски българи, потомци на изселници от католическите села в Никополско и Свищовско, които след погрома на Чипровското въстание през 1688 г., се заселват в областта Банат, тогава част от Австро-Унгарската империя. След Освобождението на България те се завръщат и основават пет села - Драгомирово, Гостиля, Брегаре, Асеново и Бърдарски геран, всички в пределите на Никополската католическа епархия.

Най-характерната особеност на банатските българи е техният диалект, който е сред старите запазени български диалекти, развивал се в продължение на много години извън пределите на родината, обогатен със заемки от немски, унгарски, влашки, сръбски и турски език. На него се твори сериозно през годините и многобройните книги, издавани в Банат, са свидетелство за интелектуалния потенциал на малката общност. 

Битът и културата на банатските българи се формира в продължение на столетия - от преселването им в Банат до завръщането в родината след Освобождението. Днес пазител на банатската българска култура в „столицата на банатските българи“ - село Бърдарски геран, е Народно читалище „Съединение - 1923“, чието настоятелство и самодейци с нестихващ ентусиазъм, въпреки тежките икономически и социални кризи, продължават да ни напомнят кои сме, защо е необходимо да съхраняваме и предаваме от поколение на поколение нашето наследство, да се гордеем с миналото и да градим настоящето на родното си място.

Имаме два вида носии - едната е лека носия, кореспондираща повече с унгарската носия или тази от сръбски Банат. Другата е тежка носия - носията на банатските българи от Стар Бешенов. Едно от най-характерните неща за леката носия е “кърпичето” - триъгълна кърпа, богато украсена, която се слага на главата по един нетрадиционен и много специфичен начин. Само при банатските българи се намира този вид връзване, разказа председателят на читалището Ирина Босилкова.

Банатските българи имат и много интересна кухня. Емблематично ястие е “Чорба листа” - варено пиле с цели зеленчуци - глава целина, цял морков, глава лук и пащърнак. След като се сварят се изваждат и се правят фини домашни кори или фиде само от яйце и брашно и се пуска в топлия бульон. В дома на всеки банатски българин пък има специална сушилня за друг традиционен продукт - “Калбасъ” (вид сушена наденица).
Чуйте разказа на председателя на читалището Ирина Босилкова в звуковия файл.

Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Със Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд

Цариброд: трябва да сме сплотени и единни

Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия.  Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е  поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..

публикувано на 12.01.25 в 11:54
Иван Симов

Историята оживява: Радиото - инж. Иван Симов, лента първа

На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..

публикувано на 11.01.25 в 16:00
С Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на международна фондация “Алеко Константинов”

Софийски разкази - Алекови дни 2025

Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..

публикувано на 11.01.25 в 15:00
Филип Тотю

Адресите на любовта - войводата Филип Тотю

Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила  за хайдутина -  да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...

публикувано на 11.01.25 в 14:00

Пикасо - само част от музейния фонд графики на Квадрат 500

Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от  Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:

публикувано на 10.01.25 в 20:13
Нели Симеонова

Третите в света на космическата храна

Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии  трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..

публикувано на 10.01.25 в 20:03

Радичков връх, Антарктика

С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за  инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..

публикувано на 10.01.25 в 19:29