Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Село Бърдарски геран - столицата на банатските българи

3
Снимка: Народно читалище „Съединение - 1923“
В „Турагент“ пътуваме из Северозападна България. В община Бяла Слатина, има едно малко, но доста известно село - Бърдарски геран, населено с банатски българи. До него води само един път, свършващ там. Не можеш да сбъркаш. И дори тръгнал за другаде, можеш да се окажеш там случайно. Всеки, който е стигнал до Бърдарски геран, запазва дълбоко в сърцето си срещата с невероятния свят на тази малка общност.

Село Бърдарски геран е основано през 1887 г. от банатски българи, потомци на изселници от католическите села в Никополско и Свищовско, които след погрома на Чипровското въстание през 1688 г., се заселват в областта Банат, тогава част от Австро-Унгарската империя. След Освобождението на България те се завръщат и основават пет села - Драгомирово, Гостиля, Брегаре, Асеново и Бърдарски геран, всички в пределите на Никополската католическа епархия.

Най-характерната особеност на банатските българи е техният диалект, който е сред старите запазени български диалекти, развивал се в продължение на много години извън пределите на родината, обогатен със заемки от немски, унгарски, влашки, сръбски и турски език. На него се твори сериозно през годините и многобройните книги, издавани в Банат, са свидетелство за интелектуалния потенциал на малката общност. 

Битът и културата на банатските българи се формира в продължение на столетия - от преселването им в Банат до завръщането в родината след Освобождението. Днес пазител на банатската българска култура в „столицата на банатските българи“ - село Бърдарски геран, е Народно читалище „Съединение - 1923“, чието настоятелство и самодейци с нестихващ ентусиазъм, въпреки тежките икономически и социални кризи, продължават да ни напомнят кои сме, защо е необходимо да съхраняваме и предаваме от поколение на поколение нашето наследство, да се гордеем с миналото и да градим настоящето на родното си място.

Имаме два вида носии - едната е лека носия, кореспондираща повече с унгарската носия или тази от сръбски Банат. Другата е тежка носия - носията на банатските българи от Стар Бешенов. Едно от най-характерните неща за леката носия е “кърпичето” - триъгълна кърпа, богато украсена, която се слага на главата по един нетрадиционен и много специфичен начин. Само при банатските българи се намира този вид връзване, разказа председателят на читалището Ирина Босилкова.

Банатските българи имат и много интересна кухня. Емблематично ястие е “Чорба листа” - варено пиле с цели зеленчуци - глава целина, цял морков, глава лук и пащърнак. След като се сварят се изваждат и се правят фини домашни кори или фиде само от яйце и брашно и се пуска в топлия бульон. В дома на всеки банатски българин пък има специална сушилня за друг традиционен продукт - “Калбасъ” (вид сушена наденица).
Чуйте разказа на председателя на читалището Ирина Босилкова в звуковия файл.

Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Цвятко Кадийски

Ако сънародниците му са като него, значи българите са много добри хора

Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..

публикувано на 24.11.24 в 12:02

Просълзени, озарени, разсмяни хора

Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..

публикувано на 24.11.24 в 11:21

В палитрата от различни стилове влиза всичко

Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..

публикувано на 24.11.24 в 11:02

Доброто да се случи

Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...

публикувано на 24.11.24 в 09:33

Софийски разкази - Душата ми е стон

"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.

публикувано на 23.11.24 в 15:00
Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева

Адресите на любовта с „55 изповеди за любовта“

Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..

публикувано на 23.11.24 в 14:00
Паметникът на Любен Каравелов в Копривщица

Историята оживява - Любен Каравелов: вестник първи, вестник втори

Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..

публикувано на 23.11.24 в 16:00