Село Бърдарски геран - столицата на банатските българи

публикувано на 05.08.19 в 13:36

Снимка: Народно читалище „Съединение - 1923“

Село Бърдарски геран е основано през 1887 г. от банатски българи

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В „Турагент“ пътуваме из Северозападна България. В община Бяла Слатина, има едно малко, но доста известно село - Бърдарски геран, населено с банатски българи. До него води само един път, свършващ там. Не можеш да сбъркаш. И дори тръгнал за другаде, можеш да се окажеш там случайно. Всеки, който е стигнал до Бърдарски геран, запазва дълбоко в сърцето си срещата с невероятния свят на тази малка общност.

Село Бърдарски геран е основано през 1887 г. от банатски българи, потомци на изселници от католическите села в Никополско и Свищовско, които след погрома на Чипровското въстание през 1688 г., се заселват в областта Банат, тогава част от Австро-Унгарската империя. След Освобождението на България те се завръщат и основават пет села - Драгомирово, Гостиля, Брегаре, Асеново и Бърдарски геран, всички в пределите на Никополската католическа епархия.

Най-характерната особеност на банатските българи е техният диалект, който е сред старите запазени български диалекти, развивал се в продължение на много години извън пределите на родината, обогатен със заемки от немски, унгарски, влашки, сръбски и турски език. На него се твори сериозно през годините и многобройните книги, издавани в Банат, са свидетелство за интелектуалния потенциал на малката общност.

Битът и културата на банатските българи се формира в продължение на столетия - от преселването им в Банат до завръщането в родината след Освобождението. Днес пазител на банатската българска култура в „столицата на банатските българи“ - село Бърдарски геран, е Народно читалище „Съединение - 1923“, чието настоятелство и самодейци с нестихващ ентусиазъм, въпреки тежките икономически и социални кризи, продължават да ни напомнят кои сме, защо е необходимо да съхраняваме и предаваме от поколение на поколение нашето наследство, да се гордеем с миналото и да градим настоящето на родното си място.

Имаме два вида носии - едната е лека носия, кореспондираща повече с унгарската носия или тази от сръбски Банат. Другата е тежка носия - носията на банатските българи от Стар Бешенов. Едно от най-характерните неща за леката носия е “кърпичето” - триъгълна кърпа, богато украсена, която се слага на главата по един нетрадиционен и много специфичен начин. Само при банатските българи се намира този вид връзване, разказа председателят на читалището Ирина Босилкова.

Банатските българи имат и много интересна кухня. Емблематично ястие е “Чорба листа” - варено пиле с цели зеленчуци - глава целина, цял морков, глава лук и пащърнак. След като се сварят се изваждат и се правят фини домашни кори или фиде само от яйце и брашно и се пуска в топлия бульон. В дома на всеки банатски българин пък има специална сушилня за друг традиционен продукт - “Калбасъ” (вид сушена наденица).
Чуйте разказа на председателя на читалището Ирина Босилкова в звуковия файл.

Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!