В България регистрираните диабетици са 525 хил., а около 38% дори не подозират, че са носители на болестта.
Другояче казано: от хората между 20 и 79 години един от 10 е с диабет.
Специалистите твърдят, че всъщност диабетиците не умират от самото заболяване, а от усложненията му. А те засягат сърдечно-съдовата система, зрението, бъбреците, нервите, кръвното налягане, увеличава се рискът от инсулт и инфаркт.
Българските ендокринолози не само разясняват рисковете, но и настояват да се създаде и приложи на практика Национална диабетна програма, в която да се заложат мерки за повишаване на знанията на пациентите и обществото за диабета и рисковите фактори, за оптимизиране грижите за хората с диабет. А в отчитането на резултатите биха се включили и икономистите, които да калкулират спестени разходи на здравната система и обществото за лечение и осигуряване на повече години живот с добро качество.
С проф. Цветалина Танкова - ръководител на Катедрата по ендокринология в Медицинския университет - София, говорим не само за диабета, но подхождаме към темата през друг съществен аспект - състоянието, предхождащо заболяването и наричано предиабет. (В света хората с предиабет са над 320 милиона.)
Проф. Танкова обяснява защо не бива да омаловажаваме предиабета, с граничните стойности на кръвната захар не можем да сме сигурни, че няма да настъпят усложнения (и кога); рисковете съществуват и не може да чакаме без да се намесим активно в полза на пациента; това е обратимо състояние, но за целта трябва да контролираме теглото си и ако се налага – да вземаме някои медикаменти;
за съвети относно хранителния режим, двигателната активност и при необходимост – фармакотерапия, трябва да се обръщаме към специалист, той ще може и да проследи дали в резултат на мерките измененията са в правилната посока.
Гените не можем да си променим, но все пак можем да повлияем на някои фактори, от които зависи появата или развитието на диабета – хранене, движение, спиране на тютюнопушенето…
В разговора с проф. Цветалина Танкова става дума и за технологичните улеснения (сензори) за продължително мониториране на кръвната захар при хората с диабет.
Съществуват различни сензори, някои от тях се свързват с помпа на инсулин, други се отчитат с допълнително устройство или през смартфон.
Най-важното им предимство е тяхното постоянно следене на кръвната захар - стойностите се отчитат през 5 минути в продължание на 7, 14 дни или повече.
У нас сензори не се продават, затова хората с диабет се снабдяват от чужбина. Цената е от 40 евро (например във Франция) до 50-60 евро.
Още за устройствата ще разберете от 17-годишния Светослав Стоянов и неговата майка.
Те, както и други хора с диабет, а и ендокринолози, се надяват скоро да има възможност технологичните устройства да могат да се купуват и в България, а защо не – да се реимбурсират от НЗОК.
Кристиан Сугарев е виолист в състава на Софийската филхармония. На 27 април от 19 часа в камерна зала „България“ заедно с още две дами от състава на филхармонията – Кристина Михайлов и Петя Йорданова той ще представи една специална и отдавна мислена програма. Самата програма е по идея на Кристиан. Ето какво разказ той за БНР – „ ще изпълним..
Днес на Томина неделя, предаването гостува на празника на община Чавдар. Говорим за развитието на региона, традициите и обичаите на хората, които живеят в малка Швейцария. Ще усетите и магията на „Света Петка“ - неолитното село над Чавдар. Първият ни гост е Павлина Павлова - секретар на община Чавдар: "Основно работим с групи с деца, това е..
Какво има зад решетката с розово-червен цвят на днешния пл.Бански? Кои гости на града винаги се озовават там? Кой премахва църквата Св.Никола Мали и кой - мюсюлманските храмове в града? Какво е да политикарствуваш и къде се политикарствува? Колко е бил капацитетът на първия цирк, преди да бъде разрушен и на мястото му да се построи покрит търговски..
Слушаме Любомир Пипков от Златния фонд на БНР - гласа му и музикални откъси от негови произведения. Говорим за композитора с проф.Юлиян Куюмджиев, преподавател в НМА и автор на книга за него, както и с внучката му, актрисата Ани Вълчанова:
Райна Попгеоргиева Футекова, влязла в историята като Райна Княгиня, има трагична и злочеста съдба. Според признанията в собствената ѝ автобиография, тя ушива знамето на Априлското въстание от любов към Георги Бенковски, който дори и да е разбрал за чувствата ѝ, не им е отговорил. Десетте дни на възторг, триумф и свобода за панагюрци и самата..
За премиерата на „Сън в лятна нощ“ на 29 и 30 април в Младежкия театър „Николай Бинев“ разговаряме с р ежисьора Диана Добрева. Тя се обръща към този текст след като е поставила много трагедии и сега е дошло време за една комедия. Но не коя да е, а именно този най-обичан текст на Уилям Шекспир. Мястото на действието, по пиеса, е гората. В тази..
Ако психодраматистите бяха рекламисти – събитие от Българско Дружество по Психодрама и Групова Терапия, представено ни от Богдана Златева - дипломиран психодрама асистент към Д.Е.А.: "До голяма степен изграждането на лична марка е резултат на среща с другия. Стратегическата комуникация следва формата и структурата, с която се появяваме. Но се..