На следващо място, прави впечатление привързаността на студентките към университета. Те са положително настроени към академичните си преживявания, макар и често критични към системата. В почти всяко интервю има преживявания, размисли или страхове, които недвусмислено говорят за това, че университетът и съпътстващата го среда продължават да не осигуряват напълно безопасна и справедлива среда на своите студентки.
Студентките, които имат пресеченост с друга група (особено етнически и сексуални малцинства), са имали своя опит с отхвърляне - по-рядко насочено индивидуално спрямо тях, но особено често чрез негативно отношение на колеги или преподаватели към тяхната група като цяло.
Достъпността на студентките с увреждания до всички аспекти на академичния живот е системно ограничена, въпреки че се среща разбиране и подкрепа сред колеги и преподаватели. Въпреки това, стереотипни представи за студентите с увреждания могат да бъдат открити дори и сред ограничения ни кръг от респондентки. Без задължително да се сблъсквали с открит език на омразата или насилие, респондентките чертаят една картина, в която собствената идентичност създава известно напрежение и притеснение, когато е поставена в академична среда.
Политизирането на темата за половата равнопоставеност е неприсъщо за респондентките. По правило не са наясно дали могат да се обърнат към някого
в случай на дискриминация и към кого. Това поставя въпроса за (не)съществуващите политики и инициативи в тази насока.
Подробен анализ за доклада "Нали знаеш как е..." можете да чуете в интервюто на Добринка Добрева с Доротея Стефанова и Владислав Петков от Студентското общество за равенство при Софийския университет.
Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..