Институтът за космически изследвания и технологии на БАН посреща юбилея си с участие в редица международни проекти, свързани с приложни изследвания в областта на физиката на Космоса, дистанционните изследвания на Земята и планетите и аерокосмическите технологии. Институтът си партнира в 7 проекта с Европейската космическа агенция. Един от тях е участието на българския апарат - “Люлин”, който измерва т. нар. „тъканно-еквивалентна доза“ на радиационно облъчване на астронавтите при бъдещ полет до Марс.
Първата част на мисията се състои именно в измерването на радиация от Земята до Марс, като в момента спътника, на който се намира българския апарат, се движи около орбитата на Червената планета. Всекидневно уредът изпраща актуална информация, а най-късно до август 2020 е планирано и кацането на платформа на Марс, на която има още един такъв прибор, който вече ще даде данни за радиационното облъчване на повърхността на планетата.
Проф. Цветан Дачев, член на българския екип, разработил уреда “Люлин” е създател и на индивидуалните дозиметри, с които астронавтите на Международната космическа станция (МКС) следят радиационното облъчване, на което са изложени.
Тези апарати, както и други достижения на българските учени, могат да се видят в специалната изложба за 50-годишнина на Института за космически изследвания и технологии, подредена във фоайето на БАН. Посетителите могат да видят космическата оранжерия „Свет“, каза зам.-директорът института доц. Георги Желев.
Наред с експозицията, посветена на юбилея на Института за космически изследвания и технологии на БАН, на която може да се види и скафандъра на космонавта ни Александър Александров, е достъпна и съпътстваща изложба със снимки от личния архив на първия ни космонавт Георги Иванов, които той прави по време на полета си през 1979 г. Тези фотографии ще бъдат дарени на български училища, след приключването на изложбите, които са достъпни за желаещи да се докоснат до Космоса до 12 ноември включително.
Анна Александрова е председател на Комисията по конституционни и правни въпроси в Народното събрание и депутат от район “Надежда” - затова с нея говорим не само за Фестивала на традициите: "Фестивалът стартира с по-малък формат много отдавна в кв.Требич. Днес ще се насладим на хубава, наситена фолклорна програма, ще оценим и качествата на питките,..
Днес предаването гостува на Зимния фестивал на традициите в Илиянци – район Надежда – Столична община. На централния площад ще се съберат любители на българските обичаи, фолклора, кулинарията и виното. Първият ни гост е Илиана Влъчкова – дългогодишен секретар на Читалище „Отец Паисий-1930“ и автор на книгата "90 години Читалище „Отец..
Историята на рода Богориди. Кой е нейният родоначалник? Кой е Атанас Богориди? Арх. Ивелин Любенов, генеалог, разказва: "Вероятно родът е още по-древен - не е доказано, но може би е болярски и архонтски, има връзка с рода на Берон и на Раковски. В труда на доц. Йордан Желев от ЦДА към ДАА, са описани членовете на рода, но има и непознати Богориди."..
Малко за историята на най-известните сгради в центъра на София. Начална точка - метростанция Софийски университет, крайна - катедралния храм "Света Неделя": Коя е първата сграда на СУ? Кои са все още съществуващите предишни здания на Народната библиотека? Какви са били другите функции на старото, изгоряло отдавна Народно Събрание? Кое министерство се..
Когато любимият вуйчо на Алеко Константинов, професорът по математика Емануил Иванов се сгодил, Щастливецът написал толкова смешен фейлетон за събитието, че гостите изпопадали от смях. Главният лирически герой обаче заплашил автора, че ако разказът види свят, няма да му проговори. Алеко много уважавал брата на майка си и затова вързал листовете с..
Втори пролетен авто ретро салон - поканата за него идва от Искрен Миланов: "Показваме около 70 ретроавтомобила цели 3 дни, както и 11 класически велосипеда и 9 мотоциклета за наслада на окото. Имаме и 3 автомобила на канцлера Аденауер. Имаме италиански и немски, както и един-единствен японски. Автомобилите са на средна възраст 60 години, под един..
Почит към танцовото изкуство чрез документалната кинопоредица „Аранча Агире: танцът като просветление“ - представя ни я Атанас Маев: "Споделяме с публиката филми на Аранча Агире, посветени в частност на Морис Бежар. Всичко, до което се докосне женската природа, дава деликатност, така е и в изкуството, жените успяват да намерят пътя не само до сърцата..
Ясно
Разкъсана облачност