4
Днес се опитваме да разберем как помним града. Какво от него остава в съзнанието на хората, кое изчезва с времето…
За разсъжденията по тези и други въпроси помага арх. Димитър Механджиев. Самият той провежда архитектурни разходки из София.
Избрал архитектурата за своя професия, той признава, че с времето е обикнал сградите, градските пространства, следи с интерес това, което се случва. Със свои колеги решили да участват в „КвАРТал фестивал“ и да разкажат какво чувстват към София и от какво се поражда тази обич – от огромната, богата и ценна история. Истинските неща и истории, които са не само зад каменните фасади, зад имената на улиците, но донякъде и в сърцата на хората, които са живели или живеят в тях.
Арх. Механджиев оприличи София на проектантски пластове паус, наслагвани с времето, в резултат на което се е получила тази среда - със сгради, които са разнообразни, със свой дух и стил, в зависимост от периода, в който се строени…
Столицата ни е минала през следосвобожденския стремеж да се отърси от турския изглед, по-късно свой градски отпечатък слага царска България, стремежът към промяна в начина на живот, използването на автомобили и обществен транспорт, Втората световна война, бомбардировките, соц-епохата, озеленяването…
Човек е сложно същество, което има нужда от това, да изпитва, да преживява, да потребява – култура, изкуство, да изпитва общност. Всички тези нещо се съчетават в града. Затова е важно да ги пазим и помним. Това ни прави душевно по-богати като хора и като общество.
Арх. Механджиев различава лична и общностна памет за местата града, в зависимост от индивидуално преживяните моменти и случки (улиците в квартала, училището) или събитията, в които сме участвали в/с група (площади, градинки, паметници).
Местата на обществена памет не трябва да е само мъж на кон, не бива да забравяме или да загърбваме неприятната памет – допълва арх. Механджиев. – Напоследък романтизираме или героизираме по-далечното минало, защото ни е срам от настоящето. Но болезнените спомени са важни.
Димитър Механджиев е на мнение, че бившата Централна минерална баня трябва да възстанови функцията си.
Музеят на София трябва да се разгърне, в момента той предлага експозиция, която не е нито за софиянци, нито за чуждестранните туристи, които идват тук, за да видят ориенталска или социалистическа визия. Той (по)казва София като европейски град, а не разказва историята…
За опазването на културното и архитектурното богатство Столичната община трябва да играе ключова роля за помощ с експертиза и финанси, както и с контрол, допълва арх. Механджиев.
Чуйте целия разговор с арх. Димитър Механджиев.
Ивелина Петкова, археолог в Центъра за подводна археология - Созопол за тишината на дъното: " Долу, където е тишината, сме само ние и това, което правим. Тишината на морето. Налягането прави лек шум в ушите, понякога си говорим под вода, но не е добър вариант. Гледаш какво правиш и какво има. В южния китенски залив разкопаваме второ корабокрушение...
Младежки арт-фестивал Солинария в Созопол в поредната съвместна продукция с Радио Бургас, също и на вълните на Програма "Христо Ботев": "Родена съм и съм израснала тук. Магичната душевност запленява. детството тук е емоция, Созопол подарява невероятни лета. Всеки опитал дамгите се влюбва в този сладък десерт. Все още сме млад фестивал и търсим още..
Днес ще ви разкажем за занаят, изпълнен със знания, специално отношение към детайлите и научен подход. Това е професията реставратор на книги. А главният герой на историята ни дава пример колко безграничен може да бъде човешкия стремеж за развитие. Срещаме се с Досю Амуджев. Дълги години познат от предаванията по радиата RFI и Jazz FM, и..
Разговорът за предстоящата разходка по Царя с Павлина Делчева - Вежинова. Събитието е тук: ."Навремето, по левия тротоар, по посока Орлов мост е вървяла аристокрацията, за простолюдието е бил десният. Може би защото по-хубавите сгради са били отляво. Нашата сегашна разходка ще е по сянката. Започваме от пл. "Батенберг". През 50-те е трябвало да..
За поета, Женя Дюстабанова е „най-нежната муза и най-огнената отрова“ Голямата любов на „момичето с тъмните бръшлянени очи“, както я нарича в стихотворението „Пролетно писмо“, остава с поета и след смъртта му. Тя се затваря в себе си, дълги години пази пълно мълчание за техните чувства и никога не се омъжва. Емоциите им са споделени, но..
Световен ден на целувката е обявен от ООН през 1988 г. Колегите ни от програма "Христо Ботев " подхождат научно по въпроса. Стажант-репортерът ни Надежда Герова пита столичани защо целувката ни прави щастливи: "Знак на близост, може би на обич. Споделяне, приятелство, щастие, радост. Начин да покажеш на партньора си колко го обичаш. Знаеш, че имаш..
Най-атрактивните летни дестинации с бюджет под 1000 лв. – интервю с травъл влогъра, Десислава Иванова : "Почнах да пътувам преди 10 години, когато не беше толкова популярно. Нямаше толкова полети. Днес бюджетът ми е малко по-висок. Не спирам да пътувам. Има много начини да се пътува бюджетно, с нормален за българин бюджет, всичко е в..
Ясно