Има разместване на моделите, но Европа е амбицирана да тръгне напред

Втори ден в „Радиоприемница“ обсъждаме европейските политики. Днес се спираме на дневния ред на европейските институции, приоритетите за бъдещето на Европа, мобилизирането на младите хора в Европа в различни граждански протести.

В студиото гостуват Александра Ваковска и Росица Лилова - студентки по европеистика, които стажуват в различни дипломатически и европейски институции.

Надявахме се младежкият вот на евроизборите да повлияят позитивно, но това не стана. Липсата на младежки вот се усети, затова и се получи фрагментарността в конфигурацията на Европарламента, което пък се отразява на процедурата по вземане на решения. Увеличава се и бюрокрацията – това коментираха Александра Ваковска. – Младите гласуваха по начин, който не осигури желаната промяна.

Във Франция и Белгия повече от младите участваха в изборите, но като цяло в ЕС и в България се оказа, че активността е с 5% по-ниска отколкото през 2014-а

Евроскептицизмът се усети на изборите. Европа е тръгнала в много и различни посоки – смята Росица Лилова.– Често пъти има доказателства, че младежта се вълнува повече от националните проблеми, отколкото от общоевропейските.

Решенията в Европарламента по традиция се вземат с консенсус между две от трите емропейски семейства (консервативната група, социалисти и либерали) – коментира доц. Румяна Коларова, политолог и преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“. – Новото е, че към тях трябва да се присъединят и зелените партии. Затова, а и не само затова, излиза на дневен ред темата на екологията, „зелената сделка“. И тук водещото не е толкова опазването на околната среда само по себе си, колкото качествената промяна в модела индустрия, енергетика, около който трябва да се организират европейските общества, върху който трябва да стъпят европейските икономики. Всичко това не е въпрос на искане на младите, а по-скоро въпрос на баланс на мнозинство в Европарламента.

Друга голяма тема, свързана и със зелената, е Африка. И това ще бъде водеща тема, защото зад нея излизат мигрантски потоци, екология, значението на други неевропейски икономики и т.н.

Друга доминираща тема е Брекзит. Още не е затворена страница.

Не на последно място значение ще имат и правителствените кризи в националните правителства на Стария контитент. Примерите са в Белгия, Испания…

Очевидно има разместване на моделите.

Външната политика на ЕС трябва да е влиятелна. Европа е свикнала, но това е и необходимо и за света - европейските демокрации да имат водеща роля. Думата им да се чува и да се има предвид.

Амбицията на Европа е да тръгне напред. През изминалия мандат движението по ключовите въпроси на ЕС беше изключително бавно. Скоростта на политическите приоритети трябва да се промени. Но дали ще има капацитет и воля?

Решаваща е предстоящата среща на върха. Още повече, че се очаква икономическа стагнация.

Иначе сред нагласите у европейските граждани могат да се видят позитивни тенденции.

Движението на младите (Грета Тунберг и Изабела Ярванди /АнтиГрета/) е доказателство за едно ново поколение. За разлика от предишните генерации, при сегашните тийнейджъри престоят в ареста например (след участие в протест) е геройство и нещо нормално при единствения начин да се противопоставиш на системата. Това са деца, европейските институции нямат регламент, по който да се чуе техният глас и мнение. Те може и да не гласуват още, но все пак проявяват активност на европейски граждани, допълни доц. Коларова.

Включването на Западите Балкани в решенията и политиката на ЕС не само е важно, а е критично нужно, допълни Александра. Страните от този регион са податливи на влияния. Евроинтеграцията не бива да бъде само на думи.

Според Росица страните от Западните Балкани ще бъдат присъединени към ЕС, въпросът е кога…

Чуйте разговорите от това издание на Радиоприемница в звуковия файл.