Загърбваме една година, начеваме друга - високосна

В българската традиция вечерта срещу Нова година е втората кадена вечер след Бъдни вечер. Новогодишната вечер събира цялото семейство, роднини и приятели, а новата година се посреща с народни хора.

За първия ден на новата година е характерен обичаят сурвакане. Денят е наречен от българите "Сурваки" или "Сурва" по названието на едноименния обичай - сурвакането, символизиращ преминаването в новата година и загърбването на старата. По традиция дряновите клонки за сурвакането се отсичат от бащата на семейството. Майките, бабите и сестрите изплитат от тях венчета и ги накичват с червени вълнени конци, с пуканки и сушени плодове. На сурвачката се завързва и сребърна пара.

Сутринта събрани на групи от по няколко деца или ергени обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом и сурвакат всички наред с думите: ''Сурва година, весела година, живо здраво догодина, догодина до амина'' и изричат благопожелания за здраве, берекет и късмет. Обикновено първи сурвакат ергените, които обикалят наред къщите, особено домовете на момите. След ергените тръгват да сурвакат малките деца, като в някои села те пеят и песни. Във всеки дом те получават от домакините кравайчета, плодове, орехи, дребни пари и по-малки подаръци. След като обиколят, сурвачките се оставят на място, където не могат да бъдат достигнати от човешка ръка - хвърлят се на високо дърво, на покрив, в река и др.

2020 година ще е високосна и ще има 366 дни, вместо 365. Допълнителният ден, който се добавя през високосна година, е 29 февруари. Това добавяне към всяка четвърта година е нужно, за да бъдат в синхрон астрономическата година и сезоните. Обиколката на планетата ни около Слънцето отнема малко повече от 365 дни, затова е необходимо прибавянето на цял ден в определена периодичност. Правилото идва от Григорианския календар, според който всички години, кратни на 4 са високосни, а изключение правят само тези, които са кратни на 100 и не са високосни.